Василий Кандински е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия, Русия и Франция. Счита се създател на първата абстрактна картина.
Василий Кандински е роден на 16 декември 1866 г. в заможно московско семейство. Родителите му се разделят по време на детството му и Василий израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева. След гимназия започва да следва право, икономика и етнология в университета „Ломоносов” през 1886 година. По време на следването си рисува и посещава изложби. През 1892 става асистент към юридическия факултет на Московския Университет и се жени за братовчедка си Анна Чимиакин.

Отказва работа в университета в Тарту, Естония, през 1896г. Вместо това избира рисуването и се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899г. следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе а от 1890г. в художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.
През 1901г. Кандински е сред основателите на художествената група "Фаланга" и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 година. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори въпреки, че художникът е вече женен в Русия.

През 1902г. за пръв път излага в берлинското движение „Сецесион”. От 1903 до 1904г. предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, освен това посещава и Русия. От 1904 година е представен на Есенния Салон в Париж (на френски: Société Nationale des Beaux-Arts и в Salon d'Automne). От 1906 до 1907г. живее в Севре край Париж. Мюнтер разказва за общия им престой там: "Докато бяхме с Кандински 1906-7 в Севре, той не се поинересува нито за Матис, нито за Пикасо, нито за който и да било друг известен художник." След завръщането си в Мюнхен през 1908г. двамата още същата пролет заминават за Южен Тирол, където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм.

Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински.Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стила и техниката му на рисуване. Мюнтер и Кандински правят голяма крачка напред в творчеството си, като са инспирирани не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абскрахират от видимото и да му придадат екстракт. За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този преиод Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чийто теософия и след това антропософия оказват влияние върху по-нататъшното му творчество.

По Коледа 1908г. художниците Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова Асоциация на Художниците Мюнхен (НАХМ, на немски: Neue Künstlervereinigung München). Мюнтер и Кандински първоначално не са били включени в проекта. Това дразни Кандински години наред, което донякъде обяснява колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909.
Поради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. правило на четирите квадратни метра означаващо, че всеки член на групата има правото да изложи по две картини не по-големи от 2 по 2 метра без намесата на жури. Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 година.

Клубът е вписан в регистъра на град Мюнхев на 10.май 1909 година. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина. В този период Кандински се развива като абстрактен художник. Януари 1911г. Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува "по-разбираемо". Първоначално остава обаче, член в клуба. Юни месец на същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ - "Арт Алманах", който първоначално мисли да кръсти Веригата (на немски: Die Kette). Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на наименованието на движението като "Синият конник" (на немски: Der Blaue Reiter).

На 18 декември 1911г. е открита и първата изложба на групата „Синият конник” в галерия Танхаузер, Мюнхен. Паралелно с изложбата и е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването" (на немски: Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei). Става дума за публикация силно напомняща на книгата, озаглавена "Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели" (на немски: Grundprobleme der Malerei. Ein Buch für Künstler und Lernende, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски.

Въпреки, че знаел за книгата и двете писмени произведения се препокриват в голяма степен Кандински не я цитира. Половин година по-късно, през май 1912 година излиза алманахът "Синият Ездач". Планираните последователни книги не се публикуват, за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк. Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство. Една година след началото на Първата световна война Кандински излага своята творба "Импровизация №27" на "Арсеналската изложба" (на английски: Armory Show) в Ню Йорк и на "Първият немски есенен салон" (на немски: Erster Deutscher Herbstsalon) в Берлин.
 

От 1914 година обаче, вече не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер в Швейцария. От там продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва. Кандински получава различни професури и основава собствена "Академия на художествените науки" (на руски: Академия художественных наук). На 11 февруари 1917г. се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още през 1911г. се е развел с първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в Стокхолм през 1916 година.
През януари 1918 година Кандински става член на "Отдела по изобразителни изкуства" в просветния комисарят на СССР "Наркомпрос" (на руски: Народный комиссариат просвещения). Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на института по художествена култура (на руски: Институт Художественной Культуры) в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като Малевич, Татлин и Родченко.

След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. През 1920 година почива тригодишният му син Всеволод. Постепенно Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз - най-вече с орязването на свободата на изкуството.
Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин през декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на Валтер Гропиус и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във ваймарската школа Баухаус. Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей.

До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския конструктивизъм. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с Паул Клее обитава една от т.нар. "къщи на майсторите" на Баухауса.
През 1924 година основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група "Синята четворка" (на немски: Die Blaue Vier). През 1926г. излиза теоритичната му писмена творба "Точка и линия към плоскост" (на немски: Punkt und Linie zu Fläche). През 1928 става немски гражданин. През 1929г. излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в галерията Зак в Париж. През 1930 година се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музея Гугенхайм в Ню Йорк.

След окончателното закриване на Баухаус семейство Кандински се мести в Париж. Там се оказва относително изолиран поради обстоятелството, че абстрактното и най-вече геометричното изкуство не са на почит. Вместо това импресионизмът и кубизмът са популярните течения на времето. Живее и работи в малък апартамент, където преустройва хола в ателие. В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури - форми, напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешният живот на художника. Използва цветови композиции имитиращи славянското народно творчество. Също така примесва пясък в боите си, за да придаде грапавост на цветовете.

Василий Кандински продължава да рисува до юли 1944 година и умира на 13 декември в Ньой сюр Сен. По-младата с 27 години съпруга на художника Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия център „Жорж Помпиду“. Също така основава художествената награда "Кандински" през 1946г. През септември 1980 година е умъртвена в Гщаад в Швейцария в следствие на обир в дома ѝ.

[Редактирай]