Йозеф Бойс ( Joseph Beuys) (12 май 1921 – 23 януари 1986) e влиятелен немски художник, който се превръща в знаменитост през 60-те години. Известен е със своите ритуални публични пърформънси, вярва в лечебния потенциал на изкуството и в силата на универсалното човешко творчество. Освен с организацията на пърформънсите си, Бойс е създател и на многобройни скулптури, инсталации, графики, плакати и рисунки.

Харизматична и склонна да предизвиква полемики фигура, чийто принос към изкуството често предизвиква разнородни оценки и наелектризиращи дебати.

Роден е в Крефелд, но семейството му се премества в индустриалния и недалеч от границата с Нидерландия град Клеве скоро след това.
Още по време на ранното си детство, Бойс показва горещ интерес към естествените науки и обмисля вариант за бъдеща кариера в сферата на медицинските науки. През 1940 г. доброволно постъпва във военновъздушните сили на Германия. През 1944 самолетът му от тип JU87 се разбива на Кримския фронт. Бива открит и спасен от татари, които увиват тялото му в животинска мазнина и филц. Бойс разказва историята през 1979 г., в която описва виденията, усещанията, миризмите и звуците, които преживява в полусъзнание в периода между сблъсъка и пробуждането в немска полева болница.

Въпреки, че популярността на художническия език на Бойс се ражда доста по-късно, отколкото някои тълкуватели признават, тази история служи като мит за произхода на неговата художествената идентичност. Тя подхвърля ключ, нужен за интерпретацията на използваните от него не-конвенционални материали, сред които филц и мазнина, включването на звуци...
След войната, Бойс се завръща в дома на родителите си. Между 1947 и 1951 г. следва в Дюселдорфската Академия по Изкуствата в класа на Евалд Матаре.
Ключови фигури в интелектуалното формиране на Бойс са Рудолф Щайнер, Карл Юнг, Шилер, Джеймс Джойс и швейцарският алхимик Парацелус.

През 50-те Бойс открива и експериментира с не-конвенционални материали, изследва метафоричните и символични връзки между естествени феномени и философски системи. Често се опитва да свърже материалния свят със света на митовете и легендите.
През 1962г. Бойс се сприятелява с Нам Джун Пейк, член на групата „Флуксус”(Fluxus).

”Флуксус” е интернационална група от художници, които радикално пречупват и разграждат всякакви граници в изкуството, представят аспекти на креативната практика извън институцията и във всекидневието. Въпреки, че Бойс участва в множество техни събития, скоро става ясно, че той вижда намесата на икономическата и институционална рамка в изкуството различно. Всъщност, „Флуксус” е дирекно вдъхновено от радикалните решения на дадаистите (Dada) от времето на Първата световна война.

През 1964г. Бойс привлича общественото мнение след пърформънс, представен в Техническия Университет в Аахен. Като част от фестивала за ново изкуство, случайно съвпадащ с 20 годишнина от атентата срещу Хитлер, Бойс създава пърформънс, който бива прекъснат от група студенти, един от които атакува автора и го удря в лицето. Снимка на художника с кървящ нос и вдигната ръка циркулира в медийното пространство.

Първата самостоятелна изложба на Бойс отваря врати на 26 ноември 1965г. с един от най-известните и завладяващи пърформънси на автора: „Как да обясниш картини на умрял заек?”. По-късни примери на подобни пърформънси включват: Евразия(1965), Келтска Шотландска Симфония(1970) и „Аз харесвам Америка и Америка харесва мен”(1974).

През 60-те Бойс формира своя централен теоретичен модул, касаещ социалния културен и политически потенциал на изкуството. През 1973г. той пише: „Само при условие на радикално разширение на определенията ще бъде възможно за изкуството и всички дейности, свързани с него, да осигурят доказателство за това, че изкуството е единствената еволюционно-революционна сила. Само изкуството е способно да разголи репресивните ефекти на сенилната социална система: да разруши, за да може да построи социален организъм като творение на изкуството, всеки човек е художник, който в състояние на свобода се научава да определя другата позиция на тотално произведение на изкуството на бъдещия социален ред.”

За да приложи идеите си в практиката, Бойс премахва всякакви приемни изпити и изисквания за кандидатстване в класа му към Дюселдорфската Академия по Изкуствата. Това причинява много големи институционални конфликти, които допринасят до освобождаването му от длъжност. Уволняването, което Бойс не приема, генерира вълна от протести от страна на студенти, художници и критици. По-късно Бойс става все по-активен за германската политика. Той е основател или съосновател на политически организации като Германска Студентска Партия(1967), Организация за Директна Демокрация Чрез Референдум (1971) и Свободен Международен Университет за Творчество и Интердисциплинарни Изследвания(1974).

Бойс се превръща в пацифист, опонент на програмите за ядрено въоръжаване и създава множество кампании за защита на околната среда. Бойс твори и продължава да създава рисунки, скулптури, инсталации и представя пърформънси до 1986г., годината на смъртта му. През 1982г. засажда 7000 дъба за Документа 7 в Касел, Германия. Първата и единствена ретроспективна изложба на Бойс, организирана приживе, отваря врати през 1979 в Гугенхайм Музеум, Ню Йорк.
 

[Редактирай]