В периода след Втората световна война, Де Кунинг и група творци намират себе си в изразните средства на така наричаната действена живопис, определяна и като абстрастен експресионизъм. Известни са още и като Нюйоргската школа като между тях са имената на Джексон Полък, Франц Клайн, Арчил Горки, Марк Ротко, Ханс Хофман, Адолф Готлиб, Роберт Мадъруел, Филип Гъстан и Клифоарт Стил

Вилем Де Кунинг е американски художник от холандски произход. Роден е на 24 април 1904 г. в Ротердам, в работнически квартал. Преди него родителите му са имали няколко драматични опита за деца, които са починали. Художникът до края на живота си изпитва страх от майка си. Запазено е едно свидетелство, когато Вилем посещава майка си в старчески дом и казва: ”това е лицето, което ме плашеше най-много от всичко в света.”. За него се е грижела сестра му Мария и той винаги пази благодарност за защитата, която му е оказвала.

През 1916 г. младият Де Кунинг започва да се обучава за търговец на картини, като в същото време посещава вечерни курсове в Ротердамската академия, записва се последователно в Академията в Брюксел и училището за дизайн Ван Шелинг в Антверпен. През 1926 г. младежът емигрира в САЩ, където се занимава с търговия на картини, прави надписи, подрежда витрини , бил е и дърводелец.
От 1935 г. в действителност, той е в състояние да се посвети изцяло на живописта.

Вилем де Кунинг споделя студио с Горки и ранните му картини са повлияни от стила Горки, както и от сюрреалистичната серия картини от Пикасо. Контакт с Полък и Kлайн го вдъхновява да направи първите си черно-бели абстракции през 1946 г., към който свой начин на работа се връща през 1959 г. Играта на пространство му се харесва и се възприема от обществото като новатор – той обаче винаги ще твърди, че „каквото и да прави, винаги е под напрежението и усещането, че древните гърци се крият наоколо.”

Свързва живота си с Илейн де Кунинг, която е живописец и играе много позитивна роля в това как нейният съпруг ще реализира своето творчество. Контекстът на това е важен, защото художникът в годините получава мозъчно увреждане, което не му позволява да се грижи за себе си. Фактически той изобщо не научава, независимо че надживява Илейн с десетилетия, за нейната смърт.

От 1950 г. художникът започва да развива първата картина от цикъла си "Жените", която се отличава с мощна страст на работа. Но представянето й предизвиква скандал. И все пак Де Кунинг счита, че е намерил своя образ на творец и запазващ темата и конфигурацията, работи така до 1990-те години. В същото време рисува абстрактни пейзажи - най-вече в годините между 1957 и 1961 година.

През 1962 г. е признат за американски гражданин. Същата година художникът напуска Ню Йорк и се установява в Лонг Айлънд. През 1964 г. Вилем Де Кунинг е отличен с едно от най-висшите отличия в САЩ, „Президентският медал на свободата”.
Любопитно е да се знае, че през 1970 г. Вилем Де Кунинг разширява своя творчески обсег на действие, като работи някои свои творби в бронз.

Терминът „абстрактен експресионизъм”, тоест направлението в което работи Уилям Де Кунинг, е използван за първи път във връзка с анализа на творби на Василий Кандински през 1919 г. но неочаквано става актуален и за САЩ, особено след Втората световна война. Смята се, че го въвежда критикът Робърт Коутс през 1946 г., като се позовава на творческите търсения на Горки, Полък и Де Кунинг. До 1951 г. терминът се използва да се позове на всички видове негеометрична абстракция.
Има две отделни групи в рамките на движението. Едните разполагат цвета в определено поле ( Ротко , Нюман) като работят в спокойни жестове, но другите са тяхна противоположност (Полък, Де Кунинг и Хофман), които развиват техниката си в много бързи начини на действие по налагане боите върху платното.

Като теоретичен аспект, художниците от направлението обясняват, че са повече заинтересувани от акта на създаването на една картина, отколкото окончателния й вид. Като основа на търсенията им се подчертава присъствието на европейските творци, които са намерили подслон в САЩ по времето на Втората световна война като Бретон, Масон и Mата, както и експозициите- ретроспекции на Миро (1941) и Кандински (1945 г.). В резюме американските абстрактни експресионисти искат да изразят своето подсъзнание чрез изкуството си. Те споделяли и интерес към идеите на Юнг за мита, ритуала и паметта, вдъхновени от изложбата на африканските и индиански изкуства през 1935 и 1941 в САЩ.

Творбата на Де Кунинг „Жена III” от 1951 г., която е рисувана с маслени бои върху платно, е оценена на 100 – 140 милиона долара. В момента е част от колекцията на Стийв Коен. Това е и единствената картина от серията Жените на Де Кунинг, която е все още в частни ръце. Класирана е в редица сайтове сред 50-те шедьовъра на всички времена.

Вилем Де Кунинг почива на 19 март 1997 г., в Лонг Айлънд. Всъщност последните години художникът е поразен от болестта на Алцхаймер.

Изкуствоведът Роберт Фулфорд пише следното по този повод: „За най-малко десет години, като се започне от 1950 г., Вилем Де Кунинг беше един от най-влиятелните художници в света, източник на идеи, които се проучваха, копираха, възпроизвеждаха и преработваха от творци, живеещи навсякъде, в Милано, Токио или Торонто. Де Кунинг бе моделиращ фактор за културната история на този век и смъртта му в сряда, на възраст от 92 години постави финала на удивителната история на нюйоркската школа. Де Кунинг е дете на кубизма, но в контурите на нарисуваното от него намираме често силуетите на Микеланджело, Рубенс или Енгър. Както той обичаше да казва, че следите на тези художници могат да се откриват при него подобна на котката в книгата за Алиса, където усмивката остава, но самата котка я няма.”
Де Кунинг твърди следното: „Нашето разбиране за природата, че в нея цари хаос, а художникът поставя цел и ред в него, е направо абсурдна като гледна точка. Всичко онова, за което можем да се надяваме е да въведем някакъв ред в самите себе си.”
 

[Редактирай]