Карл Брюлов (на руски: Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академии, Академията "Св. Лука" в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

Родоначалник на фамилията Брюлови е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан (Иван) Брюло също става скулптор. Най-големият син на Йохан – Пол (Павел) Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура.

Следващото поколение приема славянско окончание на фамилията си и е богато на хора на изкуството. Най-големият син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-голяма известност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл няма деца, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.
Карл Брюлов се ражда на 23 декември 1799г. в Санкт Петербург в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Пол (Павел) Иванович Брюло (1760 - 1833). Още от рааните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в Имперската художествена академия (1809-21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835г. и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче, с историческата си живопис.

Най-известната му творба, "Последният ден на Помпей" (1830-33), е огромна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Имперската художествена академия.
Докато преподава в Академията Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм, като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.

Докато работи по плафона на катедралата "Св. Исак", здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим и е погребан в протестантското гробище там.
 

[Редактирай]