Борис Шатц е художник, скулптор. Той е сред бащите на българското пластично изкуство.

Борис Шатц е един първите реподаватели по Скулптура в Рисувалното училище /Художествената академия/ в София. Особено място в творчеството му заемат мотиви от древните еврейски предания.
 

Борис Цемах ШАТЦ е роден 20 юни 1866 във Ворно, Литва. Починал е на 22 март 1932 в Ню Йорк. Художественото си образование получава във Вилно в частната школа на Пруднев - филиал на Петербургската художествена академия; учи във Варшава и Париж при руските скулптори М. М. Антоколски и проф. Кармон.
Една от най-ранните му скулптури "Макавей" (1895) е считана за едно от големите му постижения. През същата година той пристига в България, където попада под въздействието на Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1900 участва в Парижкото изложение с "Гайдар" и получава сребърен медал. Заедно с Мърквичка и Митов Шатц е основател на Рисувалното училище в София през 1896 и пръв преподавател по скулптура в него (1896-1900). Участва в организирането на международния конкурс за построяване на "Паметника на Освободителите" в София (1900), сам участва в него и получава похвален отзив. Шатц проектира медальони и предмети от приложен характер, декоративни чинии, полилеи в бълг. стил и пр. Известни са неговите творби, изложени на II художествена изложба в София (от 9 до 27април 1897).
През 1905 заминава за Ерусалим, където открива художествено училище "Бецалел", на което е директор. Автор е на десетки творби; на сериите: "Знаменити евреи", "Еврейски празници", "Народни еврейски типове".

Произведения: "Макавей" (1895), "Бродяга" (1895), "Майката на Мойсей" (1897), "Лежащото дете" (1896); бюстовете "Иван Вазов", "Офелия", "Македонец" (всички правени в периода 1895-1897); барелефите "Иван Вазов", "Вечния сън", "Мечников" (1896), "Белчев" (1896), "Пастьор" (1899). Шатц прави първия в България релефен образ на Карл Маркс (1894, НХГ), "Паметник на Тодор Кирков" в Ловеч. Характерна е серията баралефи, посветена на селски типове: "Турчин" (1897, НХГ), "Дървар" (1898, НХГ), "Дядо" (1898, НХГ), "Бакщиш" (1898), "Вещица" (1898), "Клетник" (1898, НХГ), "Черни мисли" (1898), "Смеещ се циганин" (1899, НХГ), бюст на селянин-шоп "Свирчо" (1896, НХГ), "Селянка на пазар"  "Малка седнала фигура" (1898, НХГ).

Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България

[Редактирай]