Олга Брадистилова е български художник, живописец.
 

Олга Брадистилова е майстор на класическите жанрове – портрет, пейзаж, натюрморт. Нейният авторски почерк прави името на художничката запазено за познавачите.
 

Родена е на 3 октомври 1908 в Стара Загора. Олга Брадистилова е дъщеря на генерал Стою Брадистилов. През Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.

Вероятно повлияна от баща си, който се обучава Академията на генералния щаб в Торино, през 1934 г. Олга Брадистилова заминава за Италия. Амбицията да разшири художествената си подготовка я отвежда в Рим, където две години специализира живопис в ателиетата на известните педагози – професорите К. Сивиеро и А. Боки. Започва да работи интензивно. Четката ѝ става все по-артистична, а живописта по-звучна и експресивна. Открива за себе си предизвикателството на външно неизразителните художествени обекти. В мостовете на Рим и Падуа, тесните улички на Виченца и алеите на Адидже при Верона тя се стреми към улавянето на мига, играта на светлината, атмосферата на делника. Голямата част от тези платна и картони оставя в Италия.

През 1936 Олга Братистилова се връща в България, прави изложби, участва в изяви на Дружеството на Незивисимите художници. След 9 септември работи като свободен артист и често прави портрети по поръчка. Реди две изложби в Италия (Милано и Рим). 

През 1940-те години Олга Брадистилова насочва вниманието си предимно към голото женско тяло и портрета. Пропитите с нежност изображения на Дженка, Рада Стоянова, Надя Траянова, Иванка Акрабова („Вечерна разходка“) и голямата поредица от актове налагат името ѝ като майстор на голите тела. И не случайно в представата на следващите поколения познавачи и почитатели на изкуството тя ще остане като такава. 

През 1950-те години участията ѝ в националните изложби са свързани предимно с портрета. От този период са изображенията на диригента Ас. Найденов, на скулптора Андрей Николов, Мария Касабова, портрети на възрожденски революционери, една серия женски голи тела, както и натюрмортите с димитровчета, гладиоли и перуники. Живописта ѝ донякъде е загубила младежката артистичност за сметка на по-тържественото въздействие. За експозицията си в Рим получава златен медал през 1969. През 1972 е удостоена със званеието Академик на Международната академия Тиборина в Рим – същата титла носят Салвадор Дали и Хуан Миро.

Олга Братистилова също е удостоена с орден Златен легион за принос към изкуството на Италия и орден Кирил и Методий ІІ степен.
 

[Редактирай]