Стефан Иванов (1875-1951) е български художник, живописец, академик (1941).

Създава пейзажи, пропити с поезия. Майстор на интимния психологичен портрет. Рисува предимно женски образи, често поставени на фона на пейзаж. Творбите му се отличават с музикалност на колорита. Майстор на голото женско тяло. Творчеството му се разделя на два периода – преди 1927 и след това. Рисува икони и проекти за стенописи и мозайки в храмовете.

Стефан ИВАНОВ Георгиев е роден на 25 декември 1875 в село Долна Бяла Речка, Михайловградско. Починал е на 14 юни 1951 в София. През 1903 завършва Живопис в Рисувалното училище в София при проф. Иван Мърквичка. Преподавател от 1907 в Рисувалното училище, През 1914 става професор по живопис, а през 1929-31, негов директор (по това време се казваХудожествена академия).
Първаночално Стефан Иванов се насочва към пейзажа и портрета. Рисува стара София, бедните квартали: „Златарска улица” (1907, НХГ), „Сумрак” (1909, Рим), „Привечер”, (1909, НХГ).
Портрети: „Портрет в червено”, (1906), „Портрет в жълто4 (1912, НХГ), „Женски портрет” (1912, ХГ - Варна)”.
Рисува и много икони, стенописи и проекти за мозайки в „Ал. Невски”, „Света Петка”, „Свети Седмочисленици” – София и др.
Отделя особено внимание на пленерните портрети, когато моделите са разположени сред природата. „Капят есенните листа” (1906, НХГ), „Под сянка”, „Под червените листа”, „Пролетен ден”, „Ноктюрно” (1921, НХГ).
След две годишно пребивавени в Париж (1925-1927) живописта му се променя. Новият период се отличава с монументалност наобраза: „Портрет в розово” (1927, ХГ Пловдив), „Портрет в бяло” (1927, НХГ). Те се отличават с наситен, светъл колорит и категоричност на формата. „Легнало голо тяло” (1902, НХА), „Циганка” и др.

Натюрмортите му се отличават със същата интимна задушевност и поетичност като портретите.
След 9 септември 1944 създава композиции на съвременна тема – манифестации и т.н.
Награди: Св. Александър ІV степен, 1920
За граждански заслуги, ІV степен, 1921
„Кирил и Методий” І степен, Димитровска награда.

[Редактирай]