ЖИВОПИС изобразително изкуство, което създава художествени изображения (картини) върху плоскост – стена, дъска, платно, картон, хартия, керамични плочи. Живописта е преди всичко съпоставка между цветовете, тя се основава на принципа, че всеки цвят изпъква или заглъхва, когато се постави до друг цвят.
Зародена и дълго време подчинена и свързана с архитектурната среда, от Ренесанса насам става самостоятелен важен и популярен вид изобразително изкуство. По място, техника и предназначение живописта е Монументална или кавалетна.

По багрилни материали и техника на изпълнение живописта бива фрескова – стенопис с постни, акварелни или казеинови бои върху прясно измазана стена (истинско алфреско) или върху суха стена (сухо фреско, алсеко), енкаустика (восъчна) – античен способ за рисуване с бои разтворени в разтопен восък, темперна – предимно средновековна живопис на дъска, стена, платно с бои, разтворени с емулсия от ограничен разтворител-закрепител (яйца, туткал, гуми арабикум, казеин); маслена живопис – ренесансова и днешна живописна техника върху платно или картон с бои, разтворени в ленено или друго съхнещо масло; лакова живопис – източна и руска народна декоративна живопис, върху дърво, папие маше с темперни бои, смесени или само покрити с лак; акварелна – с водни бои върху хартия; гвашова – с водни бои, разтворени с гуми арабикум и постоянен примес от бяла боя; пастелна живопис – постен или маслен пастел – върху цветна хартия със сухи, леко слепени багрила във форма на пръчки или моливи. В модерната живопис се употребяват още печатарски, акрилови, пироксилинови, пластмасови и др. бои и съответни техники.
По тематично и сюжетно съдържание живописта се дели на живописни родове (жанрове) – историческа, битова, батална, абстрактна, портрет, пейзаж, натюрморт, анималистична.