Дружество на художниците в България
Дружество за поддържане на изкуството в България
Съюз на българските художници

Първото сдружение на български художници, днес СБХ – съюз на българските художници е учредено на 24 юни 1893 в София. Първоначално се нарича Дружество за поддържане на изкуството в България. Инициатори са д-р Иван Шишманов (пръв председател), Иван Мърквичка (подпредседател), Борис Михайлов, Георги Канела, арх. Йордан Миланов и др. Целта е да се правят общи и индивидуални изложби, чрез които да се популяризира българското изобразително изкуство, да развива вкуса на публиката, да популаризира старите майстори, западноевропейското изкуство.
Първата обща изложба е през април 1894 в гимнастическия салон на дружество „Турнферайн” София, втората експозиция е през 1897, а третата – 1898, ІV-1899, V-1900.
Създава се традиция. Започва издаването на първото българско списание за изобразително изкуство „Изкуство”, редактирано от Антон Митов и Иван Мърквичка.
Дружеството е отговорно и създаването на художествената академия, именно на него през 1895 тогавашният министър на просветата Константин Величков възлага да изготви проект за ново рисувално училище. Законопроектът е внесен и защитен в парламента от Констанитин Величков през 1896.
През 1902 Дружество за поддържане на изкуството в България се преименува на Дружество на художниците в България. Започват да възникват и други организации на художници – като Дружество на южнобългарските художници, Дружество Съвременно изкуство и т.н..
Затова се учредява Съюз на Дружествата на художниците – 1932.
През 1944 влиза в състава на Съюз на художниците в България, преименуван през 1959 на Съюз на българските художници.