Преди броени дни беше връчена Наградата за съвременно българско изкуство на М-тел и Art Project Depot.

Тази година темата, обединила претендентите за престижната награда бе, “Unlimited” - “Възможността да се мисли „неограничено” и то във време на световна икономическа криза е явен сигнал, че проектът "Unlimited" е нещо свежо и провокативно, аудио-визуален протест срещу застоя във всичките му форми”- така организаторите определят основната идея, криеща се в заглавието на проекта.

В изложбата “Unlimited” 15 български автори демонстрираха неограничените възможности на въображението си. Отговаряйки на въпроса какво биха направили, ако разполагат с неограничени пространство и средства, авторите в изложбата представиха своите концепции в 15 видеоинсталации. Разнообразието на лични стратегии за представяне на всеки един от участниците е заложено в структурата на проекта.
 “Ако във времето, когато постмодернизмът си стяга багажа и си тръгва от културната сцена, остават явления, които все още могат да се нарекат „предизвикателни” или дори „скандални”, можем да бъдем почти сигурни, че главното сред тях е опитът ни да се освободим. Да отхвърлим границите. Да сме UNLIMITED” заявяват организаторите на изложбата.

За тазгодишната награда се бориха едни от най-изявените български съвременни автори - Аделина Попнеделева, Боряна Росса и Олег Мавромати, Вальо Ченков, Вероника Цекова, Георги Георгиев-Jorrras, Даниела Костова, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Михаил Михайлов, Миряна Тодорова, Петер Цанев, Станислав Памукчиев, Стефания Батоева, Цветан Кръстев, HR-Stamenov и със специалното участие на Дан Тенев.

Международното жури беше в състав: Башак Шенова (Турция), Катя Ангелова (Италия) и Андрея Виарда (Италия) отличи трима победители: Цветан Кръстев - („За лунната мелиорация"), Даниела Костова - („Монументи на една незавършена промяна: Спирка Мавзолей”) и Красимир Терзиев  -(„Проследяващ (себе си) кадър”).

Въз основа на аналогия между словосъчетанието – Moon Аrt и името на движението Land Аrt, проектът на Цветан Кръстев представи филм за агенция, която създава артефакти на Луната. Фантазията на художника разглежда една колкото хипотетична, толкова и вероятна ситуация, при която чрез артистизъм се усвоява пространство, което никога не е било обект на човешка намеса.

Проектът на Даниела Костова дискутира върху все още актуалния за България въпрос за архитектурното наследство на социализма, което в продължение на повече от половин век е неизменна част от градската среда. Авторката предлага виртуална възстановка на мавзолея на Георги Димитров, премахнат през август 1999 година. С това тя категорично заявява необходимостта от ясно становище, което съвременното българско общество трябва да вземе по отношение на тази съществена част от новата ни история и нейните следи в градската култура.

Централен обект във видеото „Проследяващ себе си кадър” на Красимир Терзиев е „Доли” (специализирано средство за движение в киното, използвано за т.нар. пътуващ кадър на релси в градска среда). Операторът е снабден с две камери: една, снимаща фронтално, по посока на движението и втора – снимаща в гръб. Релсите за движение на доли-то са ограничен брой модули, сглобяващи се един към друг. Екипът поставя релсите и камерата започва бавно движение.