Лошото момче на британското изкуство Деймиън Хърст все повече губи своите почитатели. През седмицата гражданите на Девъншир протестираха срещу скулптурата на гола негърка, която той трябва да вдигне в града им. В същото време цените на неговите произведения падат драматично и никой не знае докъде може да стигне това, пишат маркетингови специалисти.

Само до преди няколко години Деймиън Хърст бе сред най-скъпо продаваните живи автори. Поставянето на негова работа на площад в малко градче гарантираше на общината наплив от туристи. Нещата обаче се промениха трагично след 2008 г. От тогава досега цените му са паднали с над 40%, а големите тръжни къщи дори често отказват да предлагат негови произведения.

Справка на търговете показва, че през 2008 г. на аукциони в Европа и Америка са били продадени произведения на Деймиън Хърст за 270 млн. долара. През 2009 г. тази сума намаля до 19 млн. долара или с 93%. А през следващите години тя ставаше все по-малка.

Колапсът на пазара на Хърст не може да бъде оправдан с рецесията. Според британското списание  Икономист резкият спад на цените му е резултат от двудневния търг, посветен само на Деймиън Хърст, който през 2008 г. тотално промени пазарните ценности.

Аукционът бе паметен по много причини, една от които бе и неговото заглавие „Красиво В Моята Глава Завинаги”  (Beautiful Inside My Head Forever). Той се проведе точно в момента, в който рецесията ставаше все по-очевидна. В първи ден на търга една от четирите най-големи инвестиционни банки във Великобритания, Леман Брадърс обяви фалит. Никой на Уолстрийт не знаеше коя банка ще я последва. На Ню Бонд Стрийт в Лондон, където се намира Сотбис, колекционерите наддаваха, безразлични към финансовия хаос навън.

Произведенията на търга идваха направо от ателието на Хърст, някои от тях още „топли” и току-що завършени. Според финансовия съветник на Деймиън Хърст по това време, Франк Дънфи, галериите, които представяха артиста, се почувствали предадени. Досега, ако някой художник някога се бе осмелявал да прескочи своите дилъри и да предостави лично произведенията си на аукцион, това ставаше единствено заради благотворителна кауза, а не с цел лично забогатяване.

„Този търг ми звучи като лош бизнес. Той ще има объркващ ефект за колекционерите и ще донесе непоправими щети на пазара. Защо просто не продължим по добрия стар начин?” – попита един от  водещите арт дилъри в света Лари Гагозиан.

Вместо това някои се опитаха да обърнат пазарното събитие в артистичен пърформънс. Други просто не вярваха, че пазарът може да се справи с 223 произведения на един и същи артист за два дни. Въпреки това,  97% от произведенията бяха продадени за 111 млн. паунда. 39% от купувачите никога преди не бяха харчили пари за съвременно изкуство, а 24% от тях дори не бяха стъпвали в Сотбис дотогава. 74% от произведенията бяха спечелени от клиенти от Европа и Русия. 17,7% заминаха за Америка и 8,3% - за Азия и Близкия Изток.

Миучиа Прада похарчи  6,3 млн. паунда  за трио от типичните за Деймиън Хърст животни във формалдехид.  Александър Мачкевич, казашки минен магнат с вкус към металургични теми в изкуството си купи шест произведения, повечето направени от стомана или други метали.

Все още не е ясно кой точно плати 10,3 млн. паунда  за Златния Телец, работа, представляща  бик със златни рога във формалдехид. Според един от упоритите слухове, творбата е отишла при кралското семейство на Катар. Една от причините за финансовия успех на Хърст е, че той предлага както много скъпи, така и сравнително евтини произведения. Деймиън Хърст за всеки джоб – това беше един от стимулите и на търга през 2008 г.

Мистър Хърст, вече богат и известен, се оказа още по-богат и по-известен след този аукцион. Но какво стана с хората, които си купиха произведения с цел да инвестират парите си? Само година по-късно се оказа, че те не могат да вземат дори част от това, което бяха вложили. През 2009 г. и 2010 г. Сотбис дори отказа да продава произведения на Деймиън Хърст на редовните си аукциони за Съвременно изкуство.

Фирмата се мотивира с факта, че не може повече да достигне цените, които вече са дадени за тези произведения. През 2012 г. лондонските търгове започнаха колебливо да приемат  Хърст обратно, но предимно неговите произведения от пеперуди или други буболечки, които напомнят калейдоскоп. Цените обаче далеч не могат да бъдат достигнати. Неотдавна семейство, вложило 120 хиляди паунда за една от работите на Хърст във формалдехид, се опита да продаде работата на търг. Продажната цена бе едва 80 хиляди.

През 2010 г. и 2011 г. Хърст се опита да съживи пазара около себе си, представяйки саморъчно нарисувани картини на черепи, вдъхновени от Франсис Бейкън. Реакцията обаче беше разрушителна: „Най-лошото от Хърст” или „Хърст – Ренесансов художник? Очевидно не!” бяха само част от унищожителните заглавия на критиката.

През 2010 г. лондонската галерия Белият куб успя да продаде единствено картички и други изображения на произведенията на Хърст.

Така, на практика Деймиън Хърст забогатя на гърба на своите инвеститори, заключва Икономист. Хората си купиха произведения от неговия търг с цел по-късно да ги продадат на по-висока цена, но те просто бяха излъгани. Лари Гаогоиан се оказа прав – след подобна шумна история, цените започнаха да падат. Всички се опитваха да препродадат това, което имаха, но други купувачи на Хърст просто нямаше.

Според списанието положението около лошото момче на британското изкуство започва леко да се подрежда след неговата ретроспективна изложба по време на Олимпийските игри в Лондон и покрай факта, че Деймиън Хърст отново се опитва да възстанови връзките си със своите арт дилъри.

 „Красиво В Моята Глава Завинаги” може би беше исторически момент за лошото момче на британското изкуство, но подобни пърформанси замърсяват деликатната екология на арт пазара, заключват икономистите.