Селектирани творби на Светлана Цветкова, обединени под заглавието „Живот през рисунката”, са подредени в галерия „Академия” на НХА. Представен е изключително богатия творчески архив на световноизвестната българска сценографка, състоящ се от 1 200 рисунки, притежание на Народната библиотека.

“От българските сценографи, които работят в чужбина, Светлана Цветкова е най-известният и най-изявеният представител”, казва по повод настоящата изложба сценографката Чайка Петрушева.

Светлана Цветкова е родена през 1954 г. в Берн, Швейцария. Завършва френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Художествената академия „Вайсензее“ в Берлин, ГДР. След дипломирането си работи една година в театъра в Потсдам.

През 1978 г. се завръща в България и започва работа като сценограф отначало в Благоевградския театър, а след това в продължение на осем години в театър „София“ като същевременно гастролира и в Народния театър „Иван Вазов“, Русенската опера, Търновския и Пазарджишкия театри и театъра на швейцарския град Баден. Сътрудничи на големите български режисьори Леон Даниел, Вили Цанков, Пантелей Пантелеев и др. През 1979 г. участва като асистент в постановъчния екип на „Сватбата на Фигаро“ в Миланската скала под ръководството на Джорджо Стелер. Реализира оформлението на близо 100 спектакъла, от които 25 в България и 71 в чужбина.

Светлана Цветкова умира през 2001 г. във Висбаден. Същата година театърът в Бон открива изложба в нейна памет. През 2002 г. семейството на Светлана дарява на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ нейното изключително ценно творческо наследство.

 „Някакво опиянение от свободата и възможностите на рисунката носят тези проекти – една свобода, родена много преди срещата с театъра – свободата на независимата и горда личност!“ - тези думи е написал големият български художник Светлин Русев  към монографията „Светлана Цветкова - живот през рисунката“. Изданието е двуезичено българо-немски албум за творчеството на Светлана Цветкова. Той съдържа репродукции на голяма част от нейните работи, както и текстове на Светлин Русев, Константин Илиев, Димитър Грозданов, Димитър Гочев и др.