През 1981 г. от сграда в Манхатън скача 22-годишната Франческа Удман (Francesca Woodman) – първата жена, която успява да си пробие път в доминираното изцяло от мъже изкуство на фотографията по онова време.

Днес 30 години по-късно светът на изкуството успява да си даде ясна сметка за смисъла, стойността и значимостта на нейното дело. Преди самоубийството си Удман създава над 800 снимки, които днес са съществена част от историята на американската фотография.

Ретроспективната изложба, организирана от Музея Гугенхайм в Ню Йорк, предлага възможността да се разгледа по-отблизо развитието и изграждането на една силно субективистична, но изключително последователна в своите търсения артистична визия.

Критиката сравнява Франческа Удман с творци от ранга на Ман Рей или Ханс Белмер главно заради мрачната атмосфера на снимките й, необичайната сценография, странните „сюжети". Работите й винаги са били обект на дискусии.
Баща й - Джордж Удман (художник и фотограф) признава, че дъщеря му е била в перманентна депресия и е имала изключително себеразрушителна нагласа, но това по никакъв начин не дава обяснение на нейната работа. „Работата на Франческа страда от това, от което е страдала и тази на Ван Гог. Образът на лудия човек, който отрязва ухото си,  не е в кой знае каква помощ на това да се разбере изкуството му" - казва той.

Творчеството на Франческа Удман е символ на своето време – то дава отражение на много от актуалните художествени и обществени направления. Удман е добре запозната със сюрреализма, тъй като в периода 1977-1978 г. живее и работи в Рим, прекарвайки дълго време в книжарница, специализирана в литература на и за сюрреализма. Играта с телесността, с визуализациите на женското тяло във фотографиите на  Удман е в синхрон с актуалния за времето феминизъм.

Дълго преди винтидж-вълната да залее света, Удман събира старинни рокли, ръкавици, ретро бельо, които използва в някои от работите си. Творбите й напомнят по-скоро на заснети кадри от пърформанс, отколкото на фотографски изображения.
„Франческа винаги търсеше абсурда и в най-малките детайли. Ако влезеше в месарница, лицето на месаря винаги й приличаше на пържолата, която той реже. Тя винаги се оглеждаше за необичайното и абсурдното и търсеше начин да му отговори"- припомня още баща й.

Ретроспективната изложба, посветена на творчеството на Франческа Удман,  ще остане в изложбените зали на Музея Гугенхайм, Ню Йорк, до 13 юни.