Преди броени дни в Третяковската галерия в Москва бе открита изложбата „Марк Шагал. Източници на творческия език на художника”, посветена на 125-ата годишнина от рождението на художника. За първи път в руската музейна практика, творчеството на Шагал е показано в контекста на източниците на неговото изкуство. Експозицията представя непознати и малко известни графични творби на Марк Шагал.

Изложбата е сред най-очакваните събития в художествения живот на руската столица. Най-голямата ретроспектива, посветена до този момент на Шагал, е от 2005 г., когато най-известните произведения на Шагал, само за три месеца, са видени от около 128 хил. души.

В настоящата експозиция са показани рисунки, акварели и работи с гваш - от ранния му период във Витебск до късните парижки колажи, както и офорти от знаменитите илюстрации към Библията (1931-1956) и към „Басните на Лафонтен” - от 1950 до 1952. В колекцията са включени повече от 150 графични творби, живописни платна, скулптури, произведенията на приложното изкуство от чуждестранни колекции, руски музеи и частни сбирки.

Основа на експозицията в Третяковската галерия са произведения от фамилната колекция на Шагал: непоказвани досега в Русия, творби от „семейния кръг” на художника - автопортрети, портрети на майката на художника, на неговата баба, на братовчедите му, на сестрите му, на жена му Белла и на дъщеря му Ида - всички те нарисувани около 1910 г. Според кураторите, тези забележителни творби представляват своеобразна автобиография на художника - „На прозореца. Майка и дъщеря” (1908); „Колело” (1908-1909); „Модел. Сестрата на художника” (1910); „Раждане” (1911) и др. „

Гравираната” история на живота на Шагал е „запечатана” в листовете от серията „Моят живот” (1922), а своеобразен лайтмотив на изложбата е любимият му град - Витебск, който присъства във всяка картина.

Във връзка с изложбата в Москва, от различни френски колекции, пристигнаха група произведения от 60-те и 70-те години на миналия век, изпълнени в рядката техника на колажа - „Триумфът на музиката”, ескиз към пано за Metropolitan Opera, Lincoln Art Cente (1966); „Клоунът и неговата сянка” („Синият цигулар”; 1964); „Виолетова гола жена” (1967); „Химн на Крайбрежния часовник” (1968) и др.

Държавният музей за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин” предостави за изложбата, създадените през 1910 г. в Русия (подарени на музея от Ида Шагал) „Пейзаж с коза”, „В залата на Тея” и „Стаята на Гороховска”, а Sepherot Foundation от Лихтенщайн изпрати произведения от първия му парижки период (интерпретации на съвременно френско изкуство) - „Гола жена с цветя” (1911) и „Лежаща гола жена” (1911).

За първи път пред московската публика са показани младежките албуми на Шагал от архива на Блез Сандрар, писател и поет, приятел на преводача на художника, който го въвежда в средите на парижкия авангард. Днес албумите са в колекцията на семейство Манашерови, Москва.

Освен оригинални рисунки, в изложбата са включени и изпълнените по поръчка на легендарния парижки търговец на картини Амброаз Волар,  илюстрации към „Мъртви души” на Н.В. Гогол, които авторът рисува между 1923 и 1925 г., а две години по-късно подарява на Третяковката галерия.

Посетителите на изложбата ще имат възможността да видят и известния „Сватбен сервиз” (1951-1952) от керамика и бял емайл - сега собственост на парижка частна колекция - изработен специално за сватбата на дъщеря му Ида, както и двете мраморни скулптури, предназначени за фонтан: „Риба” и „Птица” (1964), от колекцията на Пиер Джанада в Мартини, Швейцария.

Изложбата „Марк Шагал. Източници на творческия език на художника” в Третяковската галерия ще продължи до 30 септември.