Автор е на множество картини, композиции,  портрети, в които успешно и иновативно възражда традицията на древните икони и картини на ранния Ренесанс. Принадлежи към едно поколение от художниците на  "тежкия стил", но стилово се откроява.

Сред най-важните му картини са  "На брега на морето. Семейство "(1964)," Гимнастичките на СССР "(1964)," Под старата ябълка "(1969), триптих," 1937 "(1986-1987 г.).
Първите си изложби прави едва на 80-годишна възраст, но негови творби са част от сбирките на десетки музеи в това число и Националната галерия за чуждестранно изкуство, България. Няколко десетки негови платна са притежание на колекция Лудвиг и са в неговия музей в Дюселдорф. 

Ползвал се е със световно внимание, член е на различни академии и творчески съюзи, носител е на престижни международни награди и титли,  а творбите му са част от най-големите колекции на света. За него се казва: "... Дмитрий Жилински никога не е бил политически художник. Той може да се определи като най-последователния в съветското  изкуство биограф на човешката и съзидателната  творческа дейност. Пианисти, диригенти, цигулари, художници, скулптори, писатели – неговият кръг модели не просто оформя портретната му галерия, а е и един химн на съветската и руската интелигенция. При него  в неговите композиции, над хора изкуството винаги витае като ангел с тръбата на славата. Това не са просто реалистично нарисувани личности, а е търсене - "лицето на душата."