В края на м. декември в Пекин се проведе среща на високо равнище, засягаща бъдещото развитие на пазара на изкуството в Китай. На нея присъстваха всички експерти от областта, като официални представители, академици и дилъри на изкуство, които обмениха мнения по въпроса дали може Китай да се превърне в международен  център на пазара на изкуството. Името на конференцията беше „Китай – развит център на световния пазар на изкуството”.

Според Туо Дзухай, директор на дирекция „Пазар на изкуството” в Министерството на културата на Китай, пазарът на изкуството е достигнал 210,8 милиарда йени (33,8 милиарда щатски долара) през 2011 г., а аукционните къщи в Китай са се разраснали още повече през 2012 г., като пазарът се е изправил и пред повече трудности и предизвикателства.

Всички единодушно се обединиха зад тезата, че регулациите и законодателството, което предстои да се въведе, свързано с пазара на изкуството, са първите неща, с които Китай трябва да се справи, преди да затвърди статут на международен център на пазара на  изкуството.

Гуиан Иу, изпълнителен директор на Регионалното бюро за култура на Пекин, заяви, че подобряването на регулациите на таксите на пазара на изкуството е един от най-наболелите проблеми в тази сфера на Китай. Той добави още, че обърната структура  между водещ пазар и второстепенен пазар, както и изоставането със законодателството в тази сфера, са проблеми, които не търпят отлагане. Само по този начин „развитият” пазар на изкуството може да защитава интересите на всички.

Президентът на Пекинската асоциация на художествените галерии заяви, че Китай има обещаващ пазар на изкуство, но се нуждае и от подкрепата на правителството и професионалистите в тази област. Представител от министерството на културата потвърди, че в момента се разработва новият закон, свързан с регулирането на пазара на изкуството.

Китай планира също така да въведе стандартизирана квалификация за оценяване на произведенията на изкуството, да регулира процедурата по оценяване и да регулира продажбите, като приложи предимствата на новите технологии при оценяването на творбите.

Според повечето специалисти обаче, въпреки челните позиции на пазара на китайското изкуство и успешните продажби, Китай може да бъде наречен регионален, а не глобален център на пазара на изкуството. Причина за това е, че повечето от осъществените сделки са за китайско изкуство, а не за международно. Според тях, правителството трябва да има по-малка намеса, за да бъдат осъществени тези цели.