Кралската академия на изкуствата в Лондон откри първата голяма изложба на Мане във Великобритания. Мотото на експозицията е „Мане рисува портрет на живота”. Легендарният автор на „Закуска на тревата” често е спряган за първия модернист в историята на изкуството. Роден през 1832 г. той прави почти светавична кариера, но умира едва на 51 години. Мане напуска този свят през 1883-а, след кратко боледуване от сифилис.

Изложбата в Кралската академия се фокусира на портретите, които заемат по-голямата част от изкуството на Мане. Включени са маслени картини от първия му период и пастелите, на които се отдава в края на живота си.

Когато Мане рисува портрети, той рисува живота, казват неговите експерти. Хората винаги са поставени в реалната им ситуация, а не са аранжирани в студио. Това е и причината, голият портрет на Олимпия да предизвика такъв скандал за времето си – известната куртизанка е поставена на нейното „работно място”, а не в гората, редом с нимфите, както е бил обичаят тогава.

Интересът на Мане е концентриран върху новото и модерното. Друга картина, която предизвиква шок за времето си, е „На гарата” (1873). Творбата изобразява млада жена с дъщеричката си. Детето обаче, е обърнало гръб на публиката и гледа към пристигащата мотриса. „От един портретист се очаква да рисува лица, а не гърбове” – пишат вестниците тогава.

Мане обаче, не се е нуждаел от медийна подкрепа. Получил сравнително добро наследство от родителите си, той е рисувал просто за удоволствие и не е разчитал на изкуството, за да се издържа. Освен това се е радвал на пълната подкрепа на своите приятели от Парижката бохема – артисти, музиканти и поети, те са били винаги готови да станат негови модели.

Мане е сред първите модерни художници, които правят крачка извън импресионизма, но запазва бързите и леки движения на четката, характерни за това движение. И макар Моне, Реноа и Дега да са били негови близки приятели, които често са гостували в студиото му, Едуард Мане категорично се е разграничавал от тяхното изкуство и отказвал да излага свои произведения заедно с техните.

Всъщност, не импресионистите, а традиционните холандски художници и испански художници от ХVІІ век са повлияли най-много на Мане. Рембранд, Вермер и Веласкес са били негови богове. В същото време любовта му към модата, момичетата, Парижкия живот и фотографията добавят своят съвременен отпечатък към виртуозното му класическо майсторство.

Изложбата в Кралската Академия в Лондон събира 50 картини, създадени в продължение на две десетилетия – активният период от живота на Моне. Някои от тях той така и не е успял да завърши.  Експозицията задава един от най-трудните въпроси, които мъчат неговите експерти: Защо Мане е рисувал мъжете и жените по различен начин? В своята „Закуска на тревата”, например, той съблича жените, докато оставя мъжете облечени. Работата е съвременен римейк на произведенията на Джорджоне и Тициан, но за разлика от класиците, които изобразяват жените като голи антични богини, голата жена в картината на Моне е значително по-реална от облечените мъже. Тя гледа право в зрителя и го смущава, докато представителите на силния пол са увлечени в разговор и почти не я забелязват.

В изложбата могат да се видят няколко творби със съпругата на Мане, талантливата пианистка Сюзан. Но за публиката е ясно, че Мане очевидно е бил очарован и от много други жени. В техните портрети фокусът е върху модните им облекла и всеки детайл от скъпите им рокли е изрисуван с невероятно изящество. В много от случаите моделите се намират в техните зимни и летни градини – факт, който напомня на публиката, че Мане е бил неповторим майстор на изобразяване на цветя. „Кога най-после някой ще направи изложба с цветята на Мане?” – попита британският вестник „Гардиън”.

Сред най-удивителните произведения в изложбата е портрет на неговата доведена сестра Берте Морисо. Тук се вижда ясно смелата и майсторска четка на Мане, а тъмните тонове и острите сенки в картината говорят по-ясно от всичко, защо той и до днес остава един от най-влиятелните артисти в изкутвото.