На първо място е поставена пърформънс  артистката Марина Абрамович, или както тя сама се нарича „бабата на пърформънса”. Нейното ретроспективно шоу през 2010 г. в МоМА бе видяно от повече от 800 000 посетители. Вече над 40 години Марина Абрамович  провокира публиката и критиците да преосмислят понятията „арт”, „артист” и „публика”, както и границите между тях.  В един от първите си пърформънси тя  стоеше гола и уязвима пред зрителите, канейки ги да направят каквото пожелаят с нейното тяло. Резултатите не бяха никак благоприятни за нея, а охраната трябваше да се справи с няколко опита за убийство, за кълцане и унищожаване на части от тялото й. С това произведение Марина Абрамович показа отношението към жената като обект едновременно на удоволствие , страх и омраза.

На второ и трето място са поставени арт критиците Роберта Смит и Джери Салц. Макар да са семейство от 21 години, двамата изуствоведи следват различни линии в критиката. Тя работи за Ню Йорк Таймс и залага на собственото си знание и образование, когато изследва всяка творба. Той е в списание „Ню Йорк” и силно се интересува от мнението на публиката. Има собствен блог, където обсъжда заедно със зрителите всяко произведение, после включва мненията им в своите публикации.  Двамата заедно създадоха една нова критична вълна, която помага на хората да разберат съвременното изкуство и да се заинтересуват от него.

Четвърти в класацията е арт търговецът Лари Гагосиан. Лари е собственик на 12 влиятелни галерии, три от които са в Ню Йорк и има силно влияние върху най-богатите колекционери в света. Въпреки, че неотдавна той се раздели с някои от най-силните си артисти като Деймиън Хърст и Кусама, Гагосиан все още работи с големи имена, като Ричард Сера например, отбелязва „Обзървър”.

Пета е Агнес Гунд – почетен президент на Музея за модерно изкуство МоМА в Ню Йорк и една от най-щедрите филантропки в арта. „Не е достатъчно просто да си богат и да обичаш изкуството – пише „Объзрвър” – трябва да знаеш как да помогнеш”.  Агнес Гунд използва своето влияние сред богатите колекционери, за да ги убеди да отворят своите сбирки и да ги направят достъпни за широката публика. Тя е и член на тръста на президента Обама в Националния съвет по изкуствата.

Шести е представителят на пост поп-артав изкуството, Джеф Кунс, един от най-богатите артисти на планетата, напомня изданието. Неотдавна той продаде скулптурата си „Лалета” за 33 млн. долара, с което стана най-скъпият жив артист в света.

Седми е диригентът на Нюйоркската Метрополитън опера Джеймс Левин. Той е и единственият представител на невизуално изкуство, включен в класацията.

Осми е директорът на МоМА Глен Лоури. Според изданието МоМА е най-влиятелният музей в света и съответно г-н Лоури, който от 17 години е начело на институцията, заслужено влиза в отбора на най-влиятелни личности.

Девета е Синди Шърмън – една от най-известните феминистки на планетата. Синди използва фотографията, за да покаже ролята на жената в обществото и начина, по който мъжете се опитват да формират женската психика. Тя често снима себе си като героиня от популярни филми. По този начин разкрива как  жената получава подсъзнателни „инструкции” от масовата култура за това как да се облича и какво поведение да има сред мъжете, за да спечели симпатиите им.

На десето място е поставен „призракът на Анди Уорхол”. Въпреки, че класацията е само за живи личности в изкуството, влиянието на Анди и неговият поп арт все още е непреодолимо, пише „Обзървър”. Неотдавна боядисана статуя на Уорхол, изпълнена в типичния за него поп-арт стил, бе поставена на един от централните нюйоркски площади.