Двадесет години след като Джей Джоплин открива своята галерия за съвременно изкуство в Лондон, той е все още толкова потаен, но много по-богат. Как постига това?

Днес White Cube е синоним на успешна галерия, представяща съвременно изкуство на три континента. Но когато през 1993 г. г-н Джей Джоплин едва 29 годишен отива в Кристис,  за да им направи дръзко предложение за сътрудничество, нещата съвсем не са изглеждали така. Аукционната къща тогава помещавала се на „Duke Street” в Лондон е имала пространство на първия етаж на сградата. Неговият въпрос е бил: ще му я отпуснат ли като галерийно пространство, освободено от наем? В замяна Джоплин обещава да привлече нови клиенти с интерес  към най-висок клас съвременно изкуство.

Името на самата галерия също е гениално – „White Cube” /белия куб/. Повечето комерсиални галерии са наречени на името на техния собственик, но това име кара галерията да звучи като обществено пространство. Фразата е взета от книга на Баян О’ Дороти от 1986 г. – „В белия куб: Идеология на галерийното пространно”. В същност  галерията наистина е била почти с размерите на куб и с боядисани в бяло стени.

Идеята за галерия на Джей Джоплиин тотално разбива традициите установили се в комерсиалните галерии.  В  сърцето на Лондон – по това време все още град, доказващ се на сцената на изкуството, в една ста последва серия от 75 изключително успешни изложби на артисти, сред които Трейси Емин (1993), Антъни Гормли (1994), Деймиън Хърст (1995),, Чък Клоуз (1999), които и до ден-днешен са представяни от галерията. Въпреки че, идеята на White Cube е да представя артисти от групата на Младите британски артисти (Young British Artists), две трети от художниците представяни днес са интернационални.

През 2000 г. галерията се разраства и отваря още едно пространство с локация Hoxton Square. Галерията на Duke Street затваря врати след две години. През 2006г. White Cube се връща в Сейнт Джеймс с галерия, струваща 12 млн. британски лири. След това в  съзнанието на Джоплин се заражда дори още по-амбициозна идея – да отвори галерия, разположена на 5400 км. м. в Bermondsey. Тя отваря врати през 2011 г. с 15-годишен договор.

Миналата година White Cube е привлякла 120,000 посетители с трите си локации в Лондон – огромна цифра за комерсиална галерия. Пространството в Хокстън затвори през декември, така че в момента има две галерии в Лондон, представящи 52 артиста, а наетият персонал в тях е над 130 души.

Днес никой не знае какви са финансовите операции на галерията. Компанията е  регистрирана във Виктория, Британска Колумбия, което означава, че оборотът и печалбите й остават строго конфиденциални.

Основният фокус на галерията винаги е бил Лондон, но през март 2012 г. тя отвори ново пространство в Хонконг и още едно в Сау Паулу през декември, като се помещава в бивш склад. Договорът за Бразилия е тригодишен.

Галерията все още няма представителство в Ню Йорк, а и генералният й  директор – прочутият изкуствовед Тим Морлоу е скептичен това да се промени в близкото бъдеще. Той смята, че това няма да бъде в интерес на представените от галерията художници, защото повечето от тях вече работят на нюйоркска сцена.

А колкото до личността на Джей Джоплин – според Тим Марлоу неговата тайна се крие в устремеността му – „Енергичен и отдаден са двете ключови думи. Веднъж той ми каза, че ако не е най-добър в нещо, той не би се захващал с това изобщо”, споделя г-н Марлоу.