Освен като място за съхранение и данъчно облекчение обаче, фрийпорт зоната на Люксембург привлича с това, че предлага широк спектър от услуги, сред които оценяване, каталогизиране, изложбени пространства, реставрация на произведения, експертна оценка, рамкиране, застраховка, митническа документация и т.н.
4-етажната сграда на „LE Freeport Luxembourg” бе построена за близо 2 години. Тя разполага с площ от 22,000 кв. м. за безмитно съхранение на арт творби и други ценности и e проектирана според най-новите стандарти и възможно най-ниското консумиране на енергия. Модерната сграда има най-високото ниво на сигурност на произведенията, като разполага с 50-см. метални врати, както и четири охладени стаи, създадени, за да помещават 700,000 бутилки изискано и скъпо вино.
Инвестицията се оценява на близа 60 милиона евро. За улеснение на своите клиенти, фрийпортът се намира само на минути от международното летище на Люксембург, което е и един от най-големите карго центрове в Европа. В света вече има малък, но нарастващ брой на подобни центрове. Скоро ще отвори врати и най-големият фрийпорт, построен до този момент. Той ще се намира в Пекин. Прочетете повече за това тук. Други центрове, известни със своите фрийпорт зони за съхранение са Женева, Хонконг, Сингапур и др.
"Кризата от 2008 г. доведе до реално търсене за физически активи. Хората осъзнаха, че банките могат и да фалират, а заедно с тях да изчезнат и парите им. Това накара бизнесмените да започнат да инвестират в злато, но също и в изкуство”, споделя Тони Рейнард, директор на фрийпорта в Сингапур.
Всъщност, мажоритарен собственик на най-известните фрийпортове в света е един и същи човек – швейцарският бизнесмен Ив Бувие. Неговото семейство създава първия фрийпорт в Женева през 1854 г. Той е използван от топ колекционери, инвеститори и художници, за съхранение на частните им колекции и вече е напълно запълнен. След това, заедно с азиатска компания той отправя поглед към Сингапур където вече успешно развива своя бизнес. Най-новата инициатива на Бувие е именно фрийпорта в Люксембург. Той споделя пред Ройтерс: „Ние трябваше да се преместим в Люксембург, защото Женева е пълна. В Люксембург имаме летище, което приема карго. В Женева всичко трябваше да се движи по пътищата.”
Директорът на фрийпорта в Люксембург, Давид Аренд, сподели при откриването, че вече 60% от фрийпорта е запълнен, като в момента се водят преговори с голяма аукционна къща за провеждане на търгове в зоната, облагодетелствана от данъци.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар