Акварели на Цанко Панов (1950-2003) – един от най-дълбоките и свързани с България художници представя столичната галерия Сезони на 08 април (четвъртък) 2010 година. В експозицията са подбрани произведения от частната колекция на галерията, които акцентират върху изострената сетивност на художника към цвета и верния тон.



Цанко Панов постигна това, което малцина наши творци успяват да направят – той напипа верните тонове на нещо, което можем да наречем съвременна българска чувствителност. От нежните му светли акварели изиграни в модерен стил изскачат парчета история, с тяхното моментално въздействие върху публиката. Връзките с миналото са непосредствени – те изплуват напомнени от случайно чута мелодия или мернат в бързината образ и светкавично задействат струните на нашите настроения.



Стара българска шевица, нотен лист от ортодоксален псалм, детайл от икона – преди да успеем да разберем какво точно е това, то вече е променило нашето емоционално състояние, вече ни е накарало да чувстваме, че това е нещо познато, скъпо и близко, без да можем да разберем откъде и защо. Неговите произведения ни поставят в състояние на дежавю, те постигат едно психологическо въздействие върху нас, толкова светкавично, колкото само изкуството може да направи. По този начин Цанко Панов първи успя да съгласува съвременния вътрешен свят на българина с неговата арт история и да ни убеди, че той е красив и достоен за изкуството. Изложбата в галерия “Сезони” до известна степен изследва начина, по който автора постига това въздействие в своите акварели – чрез изключителното си чувство за цвят, история и в същото време - принадлежност към българското съвременно изкуство.



Верният тон в живописта е като абсолютният слух в музиката – Цанко Панов притежаваше и двете. Когато гледаме неговите произведения в ушите си чуваме музика. Тя прелива от ноктюрните настроения на душата до дълбоката тържественост на религиозния псалм със скоростта и логиката на човешката емоция.



„Искаме да припомним на публиката за този изключителен дълбок и интровертен български художник, който повлия на съвременното изкуство не само с произведенията, но и с личността си” – каза мениджърът на галерия „Сезони” Маргарита Видралска.



Роденият през 1950 г. в гр. София Цанко Панов завършва живопис във Велико Търново при един от най-характерните и интересни наши творци - Янаки Манасиев. През 80-те години, когато започват репресиите срещу Русенския комитет и Светлин Русев, Цанко Панов демонстративно напуска поста си на уредник в Националната художествена галерия в знак на протест срещу тоталитарния режим и властта. До края на живота си той остава част от едно общество на художници и приятели, сформирано до голяма степен от неговата личност. Мълчалив и интровертен той е заедно с тях в най-важните моменти от кариерата и личния им живот, реди изложбите им, организира пленери и експозиции за тях из цялата страна. След смъртта му през 2003 г. сякаш всичко се разпадна, творците загубиха своята гравитация, приключиха веселите пътувания из България, всеки се затвори в себе си.



За своите 52 години Цанко Панов прави над 15 самостоятелни изложби и участва в над 30 групови експозиции, често организирани от самия него или съставени по негови идеи. В тях е очевиден както таланта му на художник, така и умението му да се адаптира към различни техники, от които с лекота изважда свой собствен стил и колорит. Пръв в нашето изкуство вкарва нотния лист като емоционален образ и знак, директно препращащ зрителя към музиката. Картините му изобразяват пластичен и колоритен вътрешен свят, който звучи с най-дълбоките тонове на душата.



Цанко Панов е от творците, които не правеха разлика между изкуство и начин на живот. Деликатен като своите нежни акварели, той странеше от медиите, сякаш се чувстваше неловко да занимава хората със себе си и винаги наблягаше на своите приятели – Георги Божилов-Слона, Георги Тодоров, Светлин Русев.



Освен с главната си страст – рисуването, Цанко Панов се е занимал и с уредничество в различни музеи и галерии и преподаване на рисуване. Смъртта го сварва като уредник на къщата музей Борис и Славка Деневи, през 2003 г. в гр. София.



Носител е на наградите: „Награда за живопис” (Варна, 1988 г.), „Есенен салон” (София, 1995 г.), „Златна есен” (София, 1997 г.) и „Международно триенале на графиката” (София, 1998 г.).