В осмата  си поредна, самостоятелна  изложба Николай Тотев не изневерява на себе си и специфичния стил, който е резултат от дългогодишни творчески търсения. Привидният наивизъм, опростеността на образа, доведен често до знак  са съзнателно търсени. И тук може би парадоксално, но и органично този наивизъм се преплита с една силна експресивност,  изригваща подобно на вулкан от  вътрешните, психологически състояния  на автора и  се движи върху плоскостта на платното. Да, движи, защото мазката  в работите на Тотев често вибрира и оформя светещи концентрични кръгове или се разлива в огнени реки, сякаш извиращи от сиянието на луната. Живописните композиции, които щи видим са от една страна плод на моментни импулси, от друга  резултат от постепенно натрупани разсъждения и преживявания на сензитивна, мислеща личност, с  ясна позиция за случващото се извън неговия собствен свят.

В опит да определим стила на Николай Тотев можем да открием елементи на експресионизъм  в стилистиката, наивизъм в рисунъка, символизъм в образността, фовизъм в колорита, дори сюрреализъм. Изкуствоведи определят живописното му творчество като принадлежащо към Арт Брут. Но всички опити за приобщаване творчеството на Николай Тотев към художествено движение или културен социум изглеждат безсмислени и остават неуспешни.

Най-характерното за живописта на Тотев е субективният му поглед върху заобикалящата реалност, пречупена през вътрешната емоция, приела формата на един собствен изобразителен език, който според мен остава без аналог в българското изобразително изкуство.

Обективната действителност и нейното отразяване остават извън интереса на художника. За него е важно какво има от „обратната страна на Луната”. Това обуславя и приказният характер на творбите му. Ярката  хроматичност в тях, често без полутонове, редуването на топли и студени цветни петна създава звучна ритмичност. Ефектът от прилагането на такива стилистични похвати е една хармонична композиционна цялост. Портретът, предпочитан от художника жанр, представлява определена визуална метафора, обобщаваща концентрираната представа на автора  за една или няколко личности , материализира неосъществени мечти и изгубени ценности.

Извън собствената потребност да твори, за Николай Тотев стои и моралната ангажираност да провокира. Да наруши комфорта на публиката, да я извади от състоянието на унила примиреност. Желанието му е да стимулира диалог със зрителя. Личната неудовлетвореност и протеста срещу социалната и културна конюнктура на пространството, което обитава са основни двигатели за автора.

Николай Тотев работи не само в сферата на живописта. В творческата му биография има реализирани инсталации , видеоинсталации, /анимация/, няколко акции , скулптурни произведения, стенописи и мозайки.  Николай прави успешни опити и в поезията и прозата, като текста често се вплита естествено и в живописните му платна. За художника писането не е претенция, а необходимост.

                                                                                          д-р изк. Ани Венкова