Да гледаш картината на Франсис Бейкън “Study of Red Pope, 1962. Second version 1971“ е също толкова близко преживяване до това да видиш нова картина на великия бохемски творец от Сохо, който умря през 1992 г, тъй като такова нещо е почти невъзможно. Картината за пръв път е изложена в Париж през 1971 г., шест месеца след като Бейкън я е завършил, и е показана в Дюселдорф през следващата година. Оттогава платното е прибрано на склад от частен колекционер, който никога не го показал.

„Златистият взрив от кадифеночервено и розово върху сурово бежово платно е бил скрит в продължение на 45 години“, каза президентът на Кристис Юси Пилканен. Аукциона ще пусне на търг този шедьовър в началото на следващия месец, когато световните художествени колекционери се събират в Лондон за панаира на изкуство Frieze Art Fair.

Бейкън рисува “Study of Red Pope, 1962. Second version 1971“ / Етюд на червения папа, 1962. Втора версия 1971 / - вероятно не най-доброто му заглавие, в най-интензивния момент от живота си. Това е най-доброто време и най-лошото време за родения в Ирландия художник. Той се кани да направи огромна самостоятелна изложба в Гранд Пале, Париж. Като франкофон, който е приятел с интелектуалци от Париж, той дълбоко се интересувал от това да се представи добре там.

И все пак Пилкканен разказва, че Бейкън е изправен пред проблем. Той искал да включи и известната си  картина "Study for Innocent X", но собственикът й отказва да му я даде назаем. Шест месеца преди най-важната изложба в живота си, Бейкън се затваря в студеното си студио в Кенсингтън, за да създаде нова версия.

Той се изправя пред лична, а също и художествена криза. Както описва историята, връзката му с Джордж Дайър, дребният престъпник от източния край на Ню Йорк, който бил любовта на живота на Бейкън, ставала все по-безсмислена. Дайър се е впуснал в пиянство, неспособен да живее, като Бейкън, занимавайки се с нещо което му носи удовлетворение. Именно тогава той изчезва от живота на Бейкън, но нахлува в тази картина.

Тъй като папата се гърчи като гигантска копринена обвивка, която не седи на папския трон, а на въртящ се стол от 1970-те, стъклената кабина, която го обгръща, се превръща в огледало, в което се вижда фигурата на Джордж Дайър. Това не е разпадащият се човек, който Дайър е станал до 1971 г. Изглежда по-скоро красивия, добре облечен млад глупак, който е, когато Бейкън го срещнал за пръв път в кръчмата през 1963 г. Носейки костюм и вратовръзка, ръката му елегантно стиснала горд юмрук, Дейър е прав, силен и малко наперен.

Дали падналият папа, чието безформено тяло е покрито с червения нос на пияница, всъщност представлява портрет на пияницата Дайър, гледайки последното видение на предишното си аз?

Пилканен смята, че Бейкън е работил в художествения и емоционалния си връх, когато рисува този яростен кървав коктейл от артистична амбиция и лична скръб. "Има нещо в картината, което ми казва -" Ще нарисувам страхотна картина за тази изложба, последния от моите папи, с моята муза Джордж Дайър ", казва той.

Бейкън успява поне артистично. Изложбата в Гранд Пале е най-големият триумф в кариерата на художника. И все пак, докато Бейкън се готви за откриването, Дайър се самоубива със свръхдоза наркотици в хотелската си стая. Очевидно е имало конспирация за мълчание в продължение на два дни, така че смъртта да не разваля вернисажа на Бейкън.

"Говорим за 60 млн. паунда", казва Пилкканен. Това всъщност е доста по-малко от рекорда на Бейкън от 89.3 млн. за трите портрета на Лусиан Фройд, така че оценката може да бъде превишена, ако кандидатите се развълнуват достатъчно от интензивната комбинация от картина, разказваща една естетическата и човешката драма. "Има всички елементи, които колекционерите търсят". Президентът на Кристис е по дефиниция добър продавач - но вълнението му е оправдано. Това съвременно бароково чудо доказва, че Бейкън е Караваджото на ХХ-ти век.