Наложилата се отдавна интерпретация на „Венера и Марс” е свързана с всевластното и облагородяващо въздействие на любовта, но някои нови доказателства ни навеждат на мисълта за присъствието на упойващи вещества в това знаково платно от италианския Ренесанс.

Растението, което държи палавият сатир в десния долен ъгъл на картината, бе разпознато наскоро като Datura stramonium (в западния свят растението е известно като „киселината на бедняка”) .

Употребата на плодовете на тази билка причинява замъгляване на съзнанието и разпалва желанието да се отървеш от дрехите си.
Тези ефекти са описани още в древногръцки текстове, но никой не бе обръщал внимание на този детайл от „Венера и Марс” преди Дейвид Белингам, програмен директор в Института по изкуствознание към заложната къща „Сотбис”.

Макар и да не отменя моралното послание на картината, откритието на британския изкуствовед открива нови възможности за интерпретация.

Белингам заявява пред вестник „Таймс”: „Симптомите, свързани с употребата на Datura, ясно личат в мъжката фигура... Плодът на растението е изложен пред очите на зрителя и присъствието му носи определен смисъл. Ботичели винаги използва растенията символично.”

Дали пък великият италианец не е искал да насочи вниманието ни към упояващите аспекти на любовната страст?

Както казва изкуствоведът Джонатан Джоунс във вестинк „Гардиън”, възниква въпросът „доколко буквално е магическото в творбите на Ботичели. Не е ясно дали картините му са алегории...или пък съдържат в себе си нещо по-прагматично.”