Френско-пруската война от 1870-1871г. и революционните събития принуждават много  френски художници да се преместят в Лондон, привличащ ги не на последно място и с възможности за бизнес. Британската империя била на върха на могъществото: индустрията процъфтявала, големите пари се въртели и съответно пазарът на изкуството бил във възход.

Но не всички французи били добре дошли там. Произведенията на импресионистите  Камий Писаро, Алфред Сисле и Клод Моне не се радвали на успех в консервативен Лондон, въпреки всички усилия на Пол Дюран-Руел, който през 1870 г. открива галерия в Лондон. Но пребиваването в мъглявия Албион се отразява положително на „изгнанниците“ художници. „В Париж те прекарвали времето си в салоните и кафенетата“, казва кураторът на изложбата Естел Ловат. „Пристигайки в Лондон, те били поразени от катедралата Сейнт Пол, Биг Бен, околносите на Уестминстър и разбира се от известната лондонска мъгла обгръщаща цялата тази красота“. Именно в Лондон, Моне и неговитесъмишленици развиват интереса към предаването на светлинно-въздушната атмосфера, радикално променяща цветовата им палитра.

Повечето от 100-те картини  в изложбата са нарисувани в Лондон от импресионистите с някой изключения, като фовиста Андре Дерен. Сред най-известните картини са шест творби на Моне от серията със сградата на британския парламент. Това е първият път, когато цели 6 произведения от поредицата, от общо 19 известни до момента, са събрани в Европа от 1973 г. насам.