На повече от два часа път с кола от Цюрих и почти час от Сейнт Мориц, Muzeum Susch има за цел да привлече „отдадени любители на изкуството, които са готови да прекарат цял ​​ден в проучване и изучаване на изложбите, наслаждавайки се на невероятната природа наоколо". Сред „арт-дестинациите извън мрежата” Кулчик цитира като вдъхновение остров Наошима в югозападната част на Япония и галерията на фабриката Kaviar в норвежкия Лофотенски архипелаг, над Северния полярен кръг.

Програмата за съвременно изкуство на Muzeum Susch се стреми да се отклони от утъпкания път, предлагайки „нови контексти и художници, чиито гласове не се чуват често“. Бившата съпруга на индустриалеца милиардер Ян Кулчик и една от най-богатите жени в Полша, разглежда колекцията си като "матрилинейна  световна история на изкуството", в чест на пионерите жени-артисти, които са пренебрегвани твърде дълго, като Ани Алберс, Ева Хесе и Мария Бартужова. Това е тема, която резонира със собствения живот на колекционерката - предприемач в доминирания от мъже бизнес свят, „във времето, когато жените наистина трябваше да се борят за правата си“, казва тя.

Първата изложба от колекцията, организирана от Кася Реджиш, старши куратор в Tate Liverpool, заема заглавието на есе на Сири Хуствед, „Жена, която гледа мъжете, гледащи жени“ (2 януари - 30 юни 2019 г.). С творби на повече от 30 художници, включително Луис Буржоа, Марлене Дюма и Мария Ласниг, експозицията изследва ключови въпроси във феминистката теория и говори за интереса на Кулчик към свързването на следвоенното европейско изкуство с международните движения. „Преди всичко, това е почит към художници, които, независимо от пола, са предизвикали социални норми и граници“, казва тя.

Кулчик се надява Muzeum Susch да бъде „музей плюс“ - „център за знания и творческа продукция“, оживен от творби специално създадени за него, интердисциплинарни резиденции и академични изследвания в допълнение към изложбите. Програма за съвременен танц ще продължи и мисията на Фондация „Арт Станции” в Познан, която поставя спектакли в Стари Бровър, пивоварния комплекс, който е закупен през 1998 г. и превърнат в културен и търговски център от Кулчик. Тя го продаде на немска инвестиционна компания за 290 млн. евро през 2015 г.

Отварянето на Muzeum Susch в общност от малко над 200 жители е нищо повече от амбициозна задача. Строителният проект, финансиран изцяло от Кулчик за неразкрита цена, започна с експлозия и премахване на 9000 тона скали, за да се разшири мястото под земята, като се запазят историческите структури по-горе. Водена от швейцарските архитекти Часпер Шмидлин, който е израснал в региона, и Лукас Воелми, работата включва обширни консултации с общността и чувствителност към традиционните техники за строителство.

На местно ниво „реакцията е изключително положителна“, казва Кулчик. „Хората тук ми казват, че са развълнувани, че музеят„ събужда “Сусч, и че те очакват с нетърпение какво следва.” Първите поканени гости на музея трябва да бъдат обявени скоро след откриването - не само художници в резиденцията, но куратори, писатели, изпълнители и други, които според Кулчик ще намерят „пространство за насърчаване на нови идеи и нови начини на мислене”.