Фабър предизвиква скандал и доби международна слава със своя изложба в Ермитаж през 2017 г., която предизвика буря от недоволство в социалните медии и искания тя да бъде закрита. Сега българската публика ще има възможност сама да оцени творчеството на белгиеца в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство от 22 март.
Ян Фабър е първият художник, поканен през 2008 да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър. Изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство включва избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата. За първи път тя обединява творби, отпращащи към историческата изложба и пърформанс в Лувър.
Пърформансът „Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабър като индивид, а на Фабър-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност. Ян Фабър е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции, изпълнени от автора в началото на 1980-те в почит на Жак Месрин – френски гангстер, издирван дълго време като “обществен враг номер едно” във Франция.
По време на изложбата „Ангелът на метаморфозата“ в Лувър Ян Фабър създава последващ пърформанс: продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. „най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувър.“ В пърформанса-филм, показан в София, забавните и игриви аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично.
Защо почит към Жак Месрин? Ян Фабър казва: „В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.
За него Месрин е символ на страстна личност, човек който оцелява чрез дегизиране и успява да избяга от правилата и институциите. Това не е възпяване на престъплението и насилието, а на виталността и жаждата за живот – неговото желание да промени обществото и вярата му в анархията на любовта.
На 22 ноември 1979 полицейски служители откриват огън по Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж и го убиват. Престъпната кариера на Месрин е продължила повече от две десетилетия. Неговото бягство от La Santé – затвор с максимална сигурност на охрана, е един от най-известните му подвизи. Наричан е „мъжа с хиляди лица“ – заради множеството дегизировки. Той успешно успява да се укрива не само от полицията, но и от медиите, на които е любим герой.
Метаморфозата е съществена тема в цялата експозиция. Смяна на маската и костюма при всяко ново събитие. Дегизирането като елемент на непрестанната промяна на идентичността. Фабър ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки до изтощение; той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж. Но бягство от изкуството няма… Изтощен и изпотен, Фабър си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувър.
Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабър. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме „заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория – като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек -движение.“
Поредицата рисунки „Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабър носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи, носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.
Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабър, са озаглавени „Почит към Жак Месрин“. Янус – римският бог на промените, на тези които влизат и тези които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабър. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста – етическа и естетическа в историята на изкуството.
Дали осемте черно-бели фотографии представят един артист-беглец в екстаз? Дали разкриват един артист желаещ да изчезне във видимостта? Фотографиите често го представят с отворена уста – потящ се в екстаз?
Или просто уморен от безконечното бягство от и към изкуството? И крещящ: тялото във всяко свое проявление представя изкуството. „Можете да отнемете всичко, но не моите идеи, не моите намерения!“
Национална изложба "Българска археология 2023" показва находки от теренната работа на българските археолози през 2023 година
СБХ отбелязва с изложба 100-годишнината на Любен Зидаров
Жените и плаката в галерия Средец
Изложба с малко показвани творби на Кольо Карамфилов в "Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство“
Добавете коментар