НОВИНИ ОТ ARTPRICE.BG
НАЙ-ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ГОДИНАТА (09.04.2019)

 Успешните форми на две български експозиции като току що приключилата “Омагьосаното царство” по повод 130-годишнината на проф. Николай Райнов в Софийската градска художествена галерия, и продължаващата до 19 май с творби от личната колекция на Борис Бекяров, живопис и графика на Васил Иванов в Националната галерия показват, че жанрът на монобиографичната изложба е напълно актуален. Колкото в последните десетилетия специалисти, музейни работници и куратори да са поставяли пъд въпрос и дори да са говорили за  баналност при такива задачи, практиката говори друго. Особено ако въпросните колекции показват оригинално ниво, в редица случаи изключителност и предизвикват обрат в редица утвърдени представиНека разгледаме големите изложби в Европа за тази година.

 

Рембранд в Райхмузеум, Амстердам. Експозицията бе открита на 15 февруари и ще продължи до 10 юни.  Двадесет и две картини, десетки рисунки, стотици гравюри. Ако добавим към тези цифри и чудесните кураторски решениядългогодишни изследвания и разработки, можем да придобием пълна представа не само за периода на холандския Златен век, но и за най-сложния и напредничав холандски творец от онова време, Рембранд. В допълнение към многобройните портрети, жанрови и библейски сцени, вниманието ни ще бъде съсредоточено и в графиката на майсторакакто се знае Рембранд е не само велик художник, но и голям рисувач, а графичните му листове не могат да се видят в музея в друго време. Веднага след края на изложбата, платното на прочутата „Нощна стража“  ще бъде махнато от рамката и предадено на реставраторите. Въпреки това, дори тогава ще може да се наблюдава голямата картина, защото реставрацията ще се проведе пред публика, в специален павилион-витрина, която музеят поръчал на известния дизайнер Жан Уилмот.

 

Франсис Бейкън и Люсиен Фройд в Пушкинския музей в Москва, която се провежда от 5 март до 19 май. Изложбата е осъществена  в сътрудничество с Тейт галерия (Лондон) под заглавие  "Франсис Бейкън, Люсиен Фройд и Лондонската школа". За първи път руската публика има възможност да се запознае с уникалната и най-значима глава в историята на съвременното британско изкуство, свързана с група творци, обединили се макар и напълно формално под наименованието "Лондонска школа". Този термин е измислен от художника Р. Б. Китай през 1976 г. и свързва няколко видни лондонски художници, в чиито творби човешката фигура е в центъра на вниманието. Впоследствие тя започва да се използва главно за шест художници, които са Франк Ауербах, Франсис Бейкън и РБ. Китай, Леон Кософ, Люсиен Фройд и Майкъл Андрюс. В допълнение към тези художници на изложбата в Музея за изящни изкуства Пушкин  ще бъдат представени още четирима артисти, чиито творчески и педагогически нагласи като учители, методи на работа и обстоятелствата на биографиите дават възможност да се класифицират също в тази група - това са Еуан Аглов, Дейвид Бомберг, Уилям Колдстрийм и Паула Регу.

За разлика от абстракционизма и концептуализма, майсторите на Лондонската школа развиват традицията на фигуративната живопис. Фокусът на художниците от Лондонската школа е върху човешкото тяло; демонстриране на неговата уязвимост и в същото време жизненост. Невероятното внимателно наблюдение на модела и психологията на портретите на Люсиан Фройд му спечелиха славата на един от новите майстори на формата. Както се знае през 2008 година руският милиардер Роман Абрамович, който живее в Лондон,  даде 29.2 милиона долара за картината „Социалната работничка“ на Фройд  и по този начин го направи най-скъпо продаденият жив художник. На следващия ден руснакът отдели 75 милиона долара за “Триптих” на Франсис Бейкън, което пък е най-високата цена плащана за картина, рисувана след края на Втората световна война.

 

Иля Ефимович Репин в Третяковската галерия от 16 март до 18 август . Както вече сме писали това е най-очакваната изложба на годинатаза Русия  - огромна ретроспектива на Иля Репин (1844-1930). Това е най-големият проект от гледна точка на подготвителната изследователска работа, мащаба на между-музейното сътрудничество и обхвата на представения материал. Експозицията, разположена на три етажа на най-големите изложбени зали на Нова Третяковска галерия, демонстрира творбите на майстора, създадени от 1870-те до края на 20-те години, и обхваща повече от 50 години творчество на Репин. В допълнение към най-популярните картини, познати на всичкиоще от детството и училищните учебници ("Бурлаки на Волга", "Запорожци", "Тържественото заседание на Държавния съвет на 7 май 1901 г." и др.) са експонирани редица други творби на майстора. Поради специалните условия за съхранение на произведенията на хартия - ограничаване на светлината и максимално допустимата експозиция - залите на графиката ще бъдат достъпни за посещение до средата на юни. Ретроспективата на Иля Репин в Третяковската галерия инициира серия от изложби, посветени на 175-годишнината от рождението на художника, която ще се проведе през 2019-2020 г. в Държавния руски музей в Санкт Петербург, в Пти пале в Париж и в художествения музей Атенеум в Хелзинки. Този международен проект има за цел не само да подчертае значението на творчеството на Репин за националната култура, но и да подчертае значението на наследството на майстора за европейското изкуство като цяло. Куратори на изложби са Татяна Виталевна Юденкова, доктор по история на изкуството, ръководител на отдел живопис от втората половина на XIX - началото на XX век и Нина Кириловна Маркова, куратор на музейни предмети от първа категория на графичния отдел на XVII - началото на ХХ век.

 

Едвард Мунк – също в Третяковската галерия. Ще се окрие на 15 април и ще продължи до 14 юли. Великият норвежки художник е характерен с желанието си да изобразява нова форма на реалността, основана на психологически преживявания, а не толкова на визуални. Картините му  показват душевното състояние на автора, често подсилено от изобразяването на човешка фигура на преден план и провеждащо се събитие на заден план. „Викът“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание. На въпроса за тази картина „Защо крещи?“, Мунк веднъж шеговито отговорил: „Изгубила си е чантичката“. Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е измежду картините от серия, наречена „Фризът на живота“, в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Темите от „Фризът на живота“ постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като „Болното дете“ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „Вампир“ (1893 – 1894), „Пепел“ (1894), и „Мостът“. Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много изследователи смятат, че това отразява неговите сексуални страхове.

 

Посочват се важни черти на неговото изкуство - северната меланхолия, мистичното чувство за природа, в което се сливат тръпката от раждането и крахът на смъртта, тревожната и болезнена сексуалност – тези образни теми се оказат изключително важен етап за целия ХХ век, преходна връзка между символизма и експресионизма. Оказва се, че Мунк  е свързан с руския културен контекст много повече, отколкото изглежда. Първо, художникът обожествява Достоевски, а изложбата ясно ще покаже тази емоционална връзка. Второ, големият руски колекционер Михаил Морозов е един от онези, които допринасят за първия международен успех на Мунк: придобивките, които Морозов прави през 1900-те, и които днес са  в колекцията на Музея  Пушкин, също ще да бъдат показани на изложбата.

 

Йоко Оно в Московския музей за съвремено изкуство от 1 октомври до 24 ноември. Йоко казва: „Пробийте небето. Изрежете дупка в лист хартия със същия размер като небето. Изгорете хартията. Небето трябва да е безоблачно.“ Това е едно от най-известните "Инструкции", които Йоко Оно започва да композира в началото на 60-те години - преди да се срещне с Джон Ленън. Години и десетилетия са минали от тогава, и наред с мнението, че Оно носи главната вина за разпадането на „Бийтълс“, тя показва инсталации и проповядва идеи в социалните мрежи. Изложбата в Москва ще бъде обобщение на пъстрия списък от артистични практики, с които тя търси и търси отговори на въпроса за смисъла и социалното предназначение на изкуството. Творбите й предполагат връзки с  източния произход на Оно, но е много по-интересно да се разберат отношенията й с огромен слой творци от западно концептуално изкуство -  Джоузеф Бойс и Джон Кейдж, Марина Абрамович и Демиен Хърст.

.
.
.
.
.
.
 
Други новини от тази категория
Коментари | 0 коментара

Добавете коментар
  Трябва да се регистрирате от ТУК или да се логнете от полетата в дясно, за да пишете коментари

Лична зона
Вход
Регистрирай се безплатно, участвай и ти!
Регистрирайте се в най-големия некомерисиален български сайт за изкуство и ще можете да разглеждате произведения за продажба, подробна информация за автори и търгове. Можете да публикувате произведения за продажба и търгове, да добавяте информация за автори.
Регистрирай се сега!
Електронeн бюлетин
Запишете се в бюлетина на ArtPrice.bg за да получавате винаги актуална информация, директно на Вашия имейл!