Роден в Атина през 1925 г., Такис ​​е самоук художник, който се премества в Париж през 1954 г. и става ключова фигура в художествените и литературните среди на Париж, Лондон и Ню Йорк. Неговите изобретения му спечелват възхищението на международния авангард, включително и на Марсел Дюшан. Такис ​​е начело на кинетичното изкуство и въвежда нови форми на скулптура, живопис и музикални структури, за да впрегне и използва невидимите природни сили. През цялата си кариера той произвежда скулптури, подобни на антени, наречени „Сигнали“ - тънки, гъвкави стълбове, покрити с намерени предмети или електрически светлини, които нежно се люшкат в отговор на заобикалящата ги среда. Идеята му за тези произведения се появява, докато чака на гарата в Кале, заобиколен от „чудовищни ​​очи“, които  пристигат и си заминават в „джунгла от желязо“.

В края на 50-те години Такис ​​става все по-очарован от радарите и започва да изследва магнетизма като начин да преоткрие скулптурата. През 1960 г. той създава ефемерната акция „Невъзможното - човек в космоса“, в която провесил поета Синклер Бейлис във въздуха през система от магнити, докато рецитирал поемата „Магнитен манифест“. Изложбата включва произведения на Такис, сред които метални предмети, които плават с помощта на магнити, като например „Magnetic Wall 9 (Red)“ 1961, където абстрактните елементи се носят върху повърхността на ярко червено платно. Такис ​​е експерт в манипулирането на електроника и механични компоненти, с които изгражда напрежение в своето изкуство. Показвана в затъмнена галерия, лъчистата синя светлина на „Télélumière No. 4 1963-4“ вибрира от енергия. Акцент в изложбата е „Magnetic Fields“ 1969, изложена за първи път от 70-те години на миналия век, в който магнитните махала задействат движението на почти сто скулптури.

Такис намира много от материалите си от военни магазини и битаци. От радиоантените на американските военни джипове до спасителните измервателни уреди на самолетите, той преобразува технологиите на войната в паметници на красотата и съзерцанието. В своите „Сигнали“ от 70-те години той включва различни фрагменти от бомби от гръцката гражданска война, събрани от хълма около атинското му студио. Такис ​​също участва в редица политически акции, особено в края на 60-те години. Той е водещ участник в „Коалицията на работниците в изкуството“ и неговото решение да премахне насила произведенията си от изложба в музея на модерното изкуство в Ню Йорк се превръща в отправна точка за диалога за авторските права в изкуството. В Атина през 1986 г. той основава фондация „Такис - изследователски център за изкуство и наука“, който оттогава е дом на неговите творчески и научни изследвания.

От 1965 г. Такис ​​създава нови музикални устройства с магнити и електричество, за да произвежда звуци, с които говори с космоса, вариращи от единични бележки до гръмотевични ансамбли.

Изложбата е организирана от Тейт Модерн, където ще бъде и открита на 21 ноември 2019 г., а на 20 май 2020 година ще бъде открита в Музея на цикладското изкуство, Атина.