По време на Първата световна война спонтанното решение на германските военни да обстрелват катедралата Реймс се оказва с огромни последици - и не само чисто военни, въпреки че те са фатални. Пламтящата катедрала се превръща в символ на войната на културите между Германия и Франция.

В книгата си, озаглавена „Войната и помирението между Франция и Германия“, Томас Гьотгенс обръща особено внимание на просветителната мисия на своята работа. Англоезичното издание съдържа продължително въведение, което описва значението на „дълбокия интелектуален разкол между двете нации“ и отбелязва, че „картината на горящата катедрала, широко разпространена по това време в печата, е била дълбоко вписана в паметта на европейците“.

През есента на 1914 г. германската армия  заема позиция в директна близост до Реймс, докато французите трябвало да задържат града на всяка цена, за да защитят Париж. Катедралата започна да гори на 19 септември. Огънят се разпространил през скелето, намиращо се от двете страни на сградата преди войната и свързано с реставрационни работи. Гьотгенс предпазливо води читателя до извода, че обстрелът на двете кули на катедралата, погрешно приети от германците за наблюдателен пункт, е бил случаен и не е бил преднамерен. Въпреки това през четирите години на войната град Реймс е почти напълно разрушен.

Изследователят обвинява за това интелектуалните кръгове на двете страни. Той пише - и всъщност това е централната тема на неговата книга - за несъстоятелността на интелектуалците: „Вместо да декларират безсмислието на войната, те - с изключение на единици като Ромен Роланд във Франция и Алберт Айнщайн в Германия - се поддават на националистическия арогантност и сляпото преклонение пред властите. "

В отговор на френската пропаганда германските вестници публикуват отворено писмо, озаглавено „Светът на културата“, подписано от 93 учени, художници и писатели, от теоретичния физик Макс Планк до експресиониста Макс Либерман. Твърденията на френската страна в него са категорично отхвърлени: "Ние напълно отказваме да търгуваме спасението на произведения на изкуството с цената на поражение над Германия." Тоест интелектуалното поражение е било невъзможно да се предотврати. Гетгенс твърди: „След обстрела на Реймс изглежда е било немислимо да се установяват научни, културни и лични контакти“ - и още по-лошо - „интелектуалците на двете страни пропуснаха възможността решително да предотвратяват по-нататъшни бедствия“.

А във Франция по това време разрушената катедрала стана синоним на германския „вандализъм“. Това изображение се репликира интензивно, включително с помощта на безкрайни ретуширани картички, които подсилваха антигерманските настроения. Всичко това е ясно и ярко демонстрирано в книгата благодарение на блестяща селекция от илюстрации.

Настоящият труд на Томас Гетгенс служи като своеобразно следсловие към множество публикации за унищожаването на културното наследство, които се появяват по случай 100-годишнината от различни събития през Първата световна война. В заключение авторът пише за решаващата роля на Реймс в помирението на Франция и Германия - вече след Втората световна война. Въпреки реките от гняв и омраза и от двете страни, породени от пропагандата от войната, описани в книгата, читателят най-накрая с удивление открива колко естествено и очевидно е това помирение. Както се знае там на 7 май 1945 г. в 2,41 ч. сутринта е подписана капитулацията на Нацистка Германия във Втората световна война от главнокомандващия съюзническите войски генерал Айзенхауер, главнокомандващият Вермахта генерал Алфред Йодъл и райхспрезидента гросадмирал Карл Дьониц.