Когато испанският крал Чарлз III поръчва сградата през 1780-те години, той иска музей на естествени науки, който да отбележи духа на Просвещението. Но когато неговият консервативен внук Фердинанд VII идва на престола три десетилетия по-късно, той прекратява това. „Той иска да покаже богатството на своята колекция, а не да даде някакъв принос за научния прогрес“, казва Хавиер Портус, куратор на изложба, която отбелязва юбилея на Прадо.

Изложбата, наречена „Място на паметта“ и продължаваща до 10 март 2020г., показва как от самото начало Прадо често е насред неспокойните води на испанската политика. Музеят е редовно заплашван от вътрешни сътресения в Испания, особено по време на гражданската война през 30-те години, когато картините са извадени от музея и отнесени в безопасно убежище в Швейцария. В други времена пък музеят се възползва от катастрофата. През 1830-те, за да се изплати публичният дълг на Испания, манастирите на страната, заедно с техните произведения на изкуството, са отчуждени, а някои от тези произведения по-късно намират място в колекцията на Прадо, след като е обявен за национален музей през 1870-те.

Въпреки два века на промени в политиката, Прадо запазва мястото си като символ на културното богатство на Испания. „Мисля, че Прадо представлява най-добрият образ на Испания, защото това е място, което винаги някак си успява да се задържи над политическите ни разделения“, казва Антонио Муньос Молина, писател и член на Кралската испанска академия.

Прадо отваря по време на златен век на разрастването на музеите в Европа. Лувърът е открит в Париж през 1793 г., Rijksmuseum в Амстердам през 1800 г. и Националната галерия в Лондон през 1824 година. „Но за много посетители „вероятно е изненада да чуят, че той е едва на 200 години, защото толкова често мислим за неговата страхотна колекция от 16 век“, казва Тако Дибитс, директор на Rijksmuseum. Сред съкровищата от този период са портретите на Тициан и други художници на Карл V, император на Свещената Римска империя, чиято територия обхваща почти 1,5 милиона квадратни мили, включително голяма част от Западна Европа от Фландрия, където е роден, до западна Испания, където той умира. М , Портретите стават част от испанската кралска колекция и в крайна сметка остават в Прадо.

Юбилейната изложба се фокусира върху някои от многото чуждестранни художници, посетили Прадо, за да открият Диего Веласкес и другите велики испански майстори. Тези посетители включват артисти като Едуард Мане от Франция и американците Уилям Мерит Чейс и Джон Сарджент. Те не само оставят имената си в книгата на посетителите, но и копират или включват в своите картини това, на което се възхищават и изучават в Мадрид. 

Експозицията също така подчертава някои от най-ярките и иновативни периоди за Прадо, включително по време на Втората република в началото на 30-те години, когато музеят играе ключова роля в образователната програма за запознаване на обикновените граждани с културата. Тогава пионерска пътуваща изложба пренася копия от произведенията на Прадо в 170 града в Испания, много от които в изолирани селскостопански райони.

На стените на изложбата обаче има само фрагмент от най-новата история на музея. Например, има малко по отношение на архитектурата и развитието на сградата в Мадрид, тъй като градът добави други големи музеи като Рейна София и Тисен-Борнемиса към забележителностите си.

Миналата година чужденците представляват почти 60 процента от посетителите на Прадо. Но докато музеят се превърна в международен туристически магнит, Мануел Гутиерес Арагон, испански филмов режисьор и бивш член на борда на музея, казва, че институцията „продължава да допринася много за самочувствието на испанците“.

best mens watches