Според Карлос  Чагуаседа,  директор по комуникациите в музея Прадо, това е една от емблематичните картини в музея, която има многобройни сцени за разглеждане и това води до задаване на въпроса къде ли се задържа погледът на посетителие повече.

Според проучване на музея Ел Прадо в Мадрид и университета Мигел Ернандес в Елче, зрителите на „Градината на земните удоволствия“ от 16-ти век на Йеронимус Бош гледат по-дълго и по-внимателно панела, представящ ада в сравнение с рая.

Проучването се прави със специално проектирани очила, предоставени от Института по биоинженерство на университета в Елче, които проследяват погледа и зениците, с които се събират данните затова къде и с каква интензивност гледат зрителите на завладяващия триптих. 52 души са участвали в проучването, което е публикувано през юни, но е проведено в началото на годината. Заключението е, че посетителите гледат по-дълго и по-интензивно и с по-разширени зеници към панела на ада, отколкото към зоната на рая.

„В тази история изглежда, че ако намерението на Бош е било да ни предупреди за рисковете, които поемаме, изглежда, че той е успял, защото всички сме оставени да мислим колко лошо ще ни бъде или за заплахите, които адът крие за нас ако не спрем да грешим“, казва Чагуаседа.

Очилата записват посоката на главата, посоката на очите и сакадичните движения, които са бързи едновременни движения на двете очи. Размерът на зениците на зрителите също е бил измерен. Резултатите показват, че средното време за наблюдение на десния, по-тъмен панел „Ад“ е 33,2 секунди на квадратен метър в сравнение с 26 секунди за централния и 16 секунди за панела „Рай“.

Но тези резултати са само общото време на гледане, посетителите понякога хвърлят поглед между панелите. Когато проучването разгледжа статичното гледане на един панел, разликите се увеличават. Средното време за фиксиране е 30,9 секунди на квадратен метър, в сравнение с 21,6 секунди за централния панел и 12,6 секунди за левия панел „Рай“.

От Ел Прадо казват, че стаята, в която се намира „Градината на земните удоволствия“, е най-посещаваната в музея и стаята, в която хората остават най-дълго.