Клод Моне е смятан за основател на импресионизма. Неговата „Импресия, изгрев“ от 1872 г. дава името на цялото движение. Малко известният му брат, Леон Моне, сега е под светлините на прожекторите. Изложба в Музея на Люксембург в Париж се фокусира върху неговата роля и влиянието върху известния му брат.

„Тази изложба е много важна, защото връща Леон Моне в историята на Клод Моне“, казва Франсис Фаул, старши куратор в Националните галерии на Шотландия и експерт по импресионизъм.

Леон Моне е забравен отдавна и на куратора Жералдин Льофевр му отнема повече от три години, за да разкрие ролята му в историята на импресионизма. Разпознавайки отрано таланта на Клод, Леон купува картините му на търгове и разпродажби във време, когато никой друг не го прави. „Той колекционира, купува на търгове, разпродажби. Той купува няколко картини на художници импресионисти; не само на брат си, но и чрез брат си той се запознава с новото поколение художници импресионисти. Защото (Алфред) Сисле, (Камий) Писаро, (Пиер-Огюст) Реноар са били много близки с Клод Моне. Те са рисували заедно“, казва кураторът Жералдин Льофевр. Той запазва някои от произведенията на изкуството и връща други на брат си, но е много повече от обикновен колекционер. „Той очевидно е бил ключов играч. И той е част от тази много по-широка мрежа, която е била от съществено значение за успеха на Моне“, обяснява Фаул.

„Човек е склонен да си мисли, че Моне го е направил сам, но той е разчитал на мрежа от колекционери, поддръжници, дилъри. Леон изглежда почти като опора, която по някакъв начин е пренебрегната“, добавя Фаул.

За съжаление отношенията на двамата братя се развалят малко след като синът на Клод - Жан се разболява от нелечима респираторна инфекция от работа с химикали във фабриката на Леон Моне. Когато дъщерята на Леон - Адриен се разболява от същата болест, той обвинява Жан, че е предал болестта на Адриен, в знак на отрицание на токсичността на неговите химикали. Жан умира през 1914 г. и семейството на Леон Моне не е поканено на погребението. Двамата братя никога повече не си проговарят. След смъртта на Леон, на 82 години през 1917 г., Клод пише на жена му: „Съжалявам, че не успях да видя брат си за последен път и да му кажа да забрави всичко, което ни раздели.“

Динамичният портрет, който Клод Моне рисува на по-големия си брат през 1874 г., остава единствената ярка илюстрация на  силната привързаност между братята. Кураторът Льофевр прекарва почти две години, за да го открие. Нарисуван през 1874 г., годината на първата изложба на Клод и дебюта на Леон като индустриалец в Руан, той изобразява заможен мъж в черен костюм и цилиндър.

Според семейството първоначално портретът е рисуван на открито с намерението да бъде завършен в ателието на Моне. Но след посещение на Реноар и Сисле те съветват своя приятел да го остави както е. Клод Моне подарява този портрет на брат си, но Леон Моне не го приема и картината остава скрита до смъртта му. „Клод Моне дава този портрет на брат си, но Леон Моне не го приема, не го хареса. Защо?. Може би, защото изглежда като незавършен портрет“, казва Льофевр.