Немската академия на изкуствата отваря архива на Ото Дикс (09.02.2024)
Век след като картината на Ото Дикс от Първата световна война „Окопът“ (1923) предизвика протест, когато е изложена в Пруската академия по изкуствата в Берлин, наследникът на институцията, Германската академия на изкуствата, неохотно отваря за обществеността инвентара на творбите на художника.
Академията не е в състояние да покаже "Окопът", която е изчезнала, вероятно унищожена през Втората световна война. Но може да покаже черно-бяла снимка, благодарение на щателните описи, които Дикс е направил на своите творби. Залепена на гърба на индексна карта, един единствен документ в 16-те метра архивен материал, който сега е на разположение на изследователите и е каталогизиран в онлайн базата данни на академията.
Фондацията Ото Дикс, създадена от вдовицата на художника Марта Дикс във Вадуц, Лихтенщайн, поверява имението на Дикс на академията. Включва 4000 индексни карти с негови творби, около 300 писма до художника, каталози и публикации, които включват споменаване на изложби на негови творби и дори кутията му с боя, съдържаща цялото му оборудване, което е изложено във витрина в Академията по изкуствата.
Индексните карти са ценни за историците на изкуството и изследователите на произхода, защото включват не само подробности като размери и използвани материали, но и информация за собствеността, включително това, което е било иззето от нацистите в кампанията им срещу „изроденото“ модерно изкуство и произведения като "Окопът", изчезнала по време на войната, казва Вернер Хегевалд, директор на архива на Академията по изкуствата.
„Ясно е, че Дикс не обича много да върши тази работа, но осъзна, че е важно да я направи“, казва Хегевалд. В писмо от май 1963 г. до приятел реставратор, Дикс пише, че е бил безделник от месеци и не прави нищо и в „скучно състояние на вътрешна празнота“. Той добавя, че единственото, с което може да се справи, е да работи върху архива си. „Достатъчно е да те накара да повърнеш“, пише той.
Днес Художествената академия организира четене на писма и документи от архива по случай откриването на архива и стогодишнината от изложбата на „Окопът“.
Известна като едно от най-ярките изображения на ужасите на войната, картината показва окоп от Първата световна война след бомбардировка с осакатени тела, разкъсани крайници и мозъци, изливащи се от черепите.
В годината, когато е показана в Пруската академия на изкуствата, известният критик Юлиус Майер-Грефе пише, че е „не просто зле нарисувана, но позорно, с решително удоволствие от детайлите“.
Други виждат силата му: Макс Либерман, тогавашният президент на академията, я описва в частно писмо като „олицетворение на войната“ и „едно от най-важните произведения на следвоенната ера“.
Кои са наградените на Венецианското биенале 2024 
Списък продажби
