Възможно е фрезиите да са били внесени чрез някои от цветарските фирми и магазини работили в периода 1920-1944 г. в София, на които е възможно да е имало филиали и в Пловдив. Някои от тях са внасяли рязян цвят и цветя от Италия, като напр. „магазина на Артур Райтер, в който се внасяли цветя от чужбина, и където често са се срещали известни общественици , художници и други хора на изкуството” (това е от книгата на Гена Папазова – „Цветарството в България”, 1989г. Земиздат).

 

 

Това е с което в момента може да Ви бъдем полезни, ако попаднем на други сведения или материали може да ви пишем.

 

С уважение от екипа на Ботаническата градин при БАН, София

 

Доц. Д-р А. Петрова и Диана Венкова – биолог - ботаник

 

Както става ясно от писмото, не е невъзможно фрезии да е имало през 1934 у нас. В същото време интересът на ботаниците е провокиран от факта, че авторът на картината, който и да е той, е събрал есенни плодове с пролетни цветя. Ако нещо, освен художественото майсторство, прави една картина интересна, то това е "нереалното", което изглежда като реално. Едно от главните определения за изкуството, които аз знам е, че то "винаги нещо казва повече". Така че това невъзможно съчетание по-скоро изпраща "Цветя и плодове" в света на изкуството, отколкото - в този на фалшификатите. Независимо от автора. И доказва, че поне единият от елементите в картината не е рисуван от натура. Т.е. дори е възможно художникът да е гледал плодовете от натура, а цветята - на снимка. Защо такива елементарни детайли убягват от зоркото око на големите специалисти, няма да питаме.

 

И още нещо. В момента в Националната галерия на Великобритания тече изложба Фалшификати и Оригинали. Една от картините - Портрет на Стар Мъж във Фотьойл е смятана за творба на Рембранд до 1960 г. Тя е в списъка на  най-силните творби на Рембранд във Великобритания и Кенет Кларк пише за това, спирайки се на Венецианския аспект в живописването. След 1960 се установява, чрез химически анализ, че платното не от Рембранд, а подписът е фалшив. Никой обаче не се нахвърля върху Кенет Кларк или другите изкуствоведи, а картината все още виси в Националната галерия на Великобритания - с гордост. Защото е произведение на изкуството. Няма вездесъщи мнения. Но има цивилизовани начини да се говори по темата, които artprice.bg се опитва да въведе у нас чрез изложбата Фалшификати и Оригинали, която ще бъде открита в края на септември.

 

Всеки художник има слаби картини, често по-лоши от фалшификатите или "погрешно атрибутираните му произведения" . Някои фалшификати дори се смятат за част от историята на изкуството и висят в големите музеи.

 

Разбира се, има и ментета, които е заслужават да влизат в този списък. Но кой решава кое "да", кое "не"? Ружа Маринска? Доротея Соколова? Наследниците? Кенет Кларк? Мисля, че в някои случаи публиката трябва да бъде оставена сама да реши, а мненията да се представят цивилизовано в една изложба.