Един от най-сериозно засегнатите хора в статията на Лаврен Петров за „ментетата на Цанко Лавренов” е лицето Д.С. , наречена в материала „Д.С., пишеща сертификати за много съмнителни картини.” След тази квалификация Лаврен добавя: „Чудя се, докога ръководството на НХГ ще търпи подобни лица да уронват престижа на институцията?” Тя е обвинена и за издаването на сертификати на няколко картини, за които Лаврен Петров твърди, че са фалшиви. Една от тях, „Рилският манастир”, участва в изложбата на www.artprice.bg Фалшификати и Оригинали, която се открива в края на септември в София. Тя влиза в експозицията като спорна работа, за която наследници и експерти са на различно мнение. www.artprice.bg ще се опита да намери достатъчно факти за създаването на тази картина. /Един от аргументите на Лаврен Петров е, че „Рилският манастир” е датирана 1928, а Цанко Лавренов отива за първи път на самия манастир през 1932.

Другата творба, „Цветя и плодове”, също със сертификат от Д.С. е обявена от доц. Ружа Маринска за менте поради презумпцията, че през 1934, когато е датирана работата, в България не са били познати нарисуваните цветя – фрезии. Вече публикувахме становището на БАН по този повод. Сега публикуваме и отговора на Д.С, която, разбира се, е изкуствоведът от НХГ Доротея Соколова: 

 

 

Аз съм Д.С., старата познайница на Лаврен Петров, обаче се съмнявам, че ако ме срещне на улицата ще ме разпознае. И не съм работила с него (ако бях, щях да му пооправя поне терминологията, за стиловия и сравнителния анализ, както и за начините на издирване на факти се изисква друга подготовка, опит и търпение, както и умения те да се анализират и интерпретират). И по принцип работя с оригинални художествени произведения, а не със собственици или приносители, като също така е без значение дали те са ми симпатични или не. Относно експертизите, които съм направила нямам съмнения и каквото съм имала да кажа, съм го написала и съм се подписала с цялото си име (не използвам инициали). Зад него стои целият ми професионален живот, т.е. освен другото като публикации или изложби означава хиляди обработени художествени произведения (държавни) и може би стотици – частни (изглежда Лаврен не е наясно какво правят музейните уредници, но пък е готов да уволнява и назначава).

Наистина натюрмортът с фрезии не е отлкова добър, колкото този от Националната галерия -  затова и не е в Националната галерия.

 

Една вметка: Същото се отнася и за “Стария Пловдив” от Националната галерия и късната реплика, на която беше посветен предишния скандал на Лаврен и за която повечето хора не разбраха, че не е известната картина от НХГ (откупена през 1938 от ОХИ) а късна нейна реплика.

 

Но да се върнем към „Цветя и плодове”. Не разбирах за какаво са ми донесли този натюрморт – една ясна и чиста стара работа – докато не ме осведомиха, че имало проблем с истинските цветя, което в крайна сметка е въпрос на елементарна справка.

 

Относно преценката, че късният “Родопски пейзаж” изглежда по-добре на репродукция, отколокото в оригинал съм на точно противоположното мнение.

 

Относно годините, в които Цанко Лавренов работи в Рилския манастир и особеностите на ранния му стил препоръчвам на младежа да прехвърли сведенията, включително спомените на дядо си.

Всъщност основният аргумент на Лаврен Петров да оспорва експертизите е обстоятелството, че е внук на големия художник. Това обаче не винаги е достатъчно. А и моите експертизи няма как да задължават когото и да било или да формират цените.

И накрая – за копията и фалшификатите. Чак пък да “заливат пазара” е несериозно да се каже, но съществуването им като неизменни съпътстващи явления на всеки развит художествен пазар от времето на Древния Рим та до днес е свидетелство за наличието му. Е, това все пак е една добра новина. Освен това, в частност, наличието на фалшификати развива художествената експертиза. А който се страхува от ментета да си намери друго, по-малко опасно занимание.

 

11 Август 2010 г.

 

ДОРОТЕЯ СОКОЛОВА