Националната художествена галерия представя изложба на първия български светски художник Захари Зограф (1810–14 юни 1853). В експозицията са включени най-значителните произведения на Захари Зограф – портрети, рисунки, икони, а стенописите му са представени в репродукции.
Най-известното му произведение – негов автопортрет като художник стои на ръба между Възраждането и Средновековието. Още в първите си творби – икони от 1830 г. Захари Зограф започва да се подписва и да отбелязва, че е българин от Самоков, нещо неприето за църковното изкуство на Средновековието.
Той е един от виновниците за българското Възраждане. През 1838 г. той рисува в Копривщица портретът на своя духовен баща, Неофит Рилски, който всъщност е най-ранният известен светски портрет в българското изкуство.
Захари Зограф е автор на стенописите в църквата Свети Никола в Бачковския манастир, куполите в Рилския манастир, стенописите в Преображенския манастир, както и на много икони в църквите в Копривщица и Пловдив.
Захари Зограф първи осъществява радикалната промяна на концепцията за изкуството – от рисуване “по образци” към натурата. Признат приживе, подобно на великите ренесансови майстори, той издига социалното положение на художника през Възраждането – от занаятчия, на когото плащат според материалите, до "божествена" личност, с която се съобразяват, от която се възхищават и за която разказват легенди, пише за него кураторът на изложбата Доротея Соколова.
Захари Зограф умира по време на епидемията от тиф в родния си град Самоков.
Изложбата се провежда под патронажа на Министъра на културата г-н Вежди Рашидов, Министерство на културата и Националната художествена галерия, в партньорство с Национален дарителски фонд “13 века България”.