През март английската столица ще обърне внимание на изкуството на един от бащите на френското рококо – Антоан Вато. „Художникът на галантни сцени”, както често е наричан, остава в историята не само със своите живописни платна, изобразяващи живота на френската аристокрация, но и със своите рисунки – несравними по изящество и финес. Кралската академия в Лондон ще представи една от най-цялостните изложби с рисунки на Антоан Вато, която ще бъде и първата за британската публика.
Антоан Вато живее по времето на управлението на Луи XIV – време, когато за френската аристокрация и буржоазия в света не съществува нищо, освен непрестанно забавление, приеми и разходки в парка. Животът за тях се превръща във вечен празник. Въпреки това, Антоан Вато изобразява всички тези сцени с известна доза меланхолия и отегченост – признак за това, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Един от най-известните му произведения са посветени на „Комедия дел Арте”, „Жил”, „Отпътуване за остров Китера”(острова на любовта и рожденото място на Венера). Въпреки че, произведенията на Вато представят фриволния живот на аристокрацията, той никога не е имал патрон от това съсловие. Неговите купувачи са хора от буржоазията, банкери и търговци. Въпреки че, много от неговите рисунки са подготвителни за по-големи произведения, изпълнени с маслени бои, за него рисунката си остава самостоятелен вид изкуство. Никога преди или след него тя не е била толкова ефирна, фина и елегантна – създадена сякаш не с молив, а с въздишка. Той има множество последователи, но нито един от тях не успява да се докосне до неговото изящество или да пресъздаде духа на неговото време – епоха, която света дълго ще помни.
Антоан Вато е много високо ценен и за техниката на рисуване, която използва- отначало използва червена креда, но впоследствие започва да си служи с така наречената „техника на трите креди” (trois crayons technique). Той я довежда до съвършенство, като умело балансира между черно, бяло и червено. Много рядко използва молив или туш. Вато е почитан, не само от художниците на рококо, но и от френските импресионисти, които се възхищават от умелото използване на цвета и начина, по който нанася щрихите. След неговата смърт през 1721г. са публикувани като офорти над 300 от неговите рисунки в три тома. Сред неговите последователи са Франсоа Буше и Жан-Оноре Фрагонар.
Изложбата ще бъде открита на 12-ти март и ще продължи до 5-ти юни 2011г. На нея ще бъдат представени над 80 от неговите най-прочути рисунки. Те ще бъдат подредени в хронологичен ред, така че, зрителят ще може сам да проследи еволюцията на неговия стил.
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Добавете коментар