МАНЕЖЪТ", "Царски манеж" - е сред най-важните галерии в София след Първата световна война. Изиграва ключова роля в популяризирането не само на българското, но и на западното изкуство. Името си носи от факта, че действително е представлявала сграда за обучение по езда. Огромна, едноетажна, с висок стъклен покрив, в нея царят, принцовете и висшето офицерство се обучават в езда. След Първата световна война (1914-1918) по решение на правителството на Аександър Стамболийски сградата е преустроена в изложбена зала, преградена с паравани на много отделения. В Манежа се уреждат някои общи художествени изложби: "Италианско изкуство" (1935), ,,100 години българско изкуство 1820-1920" (1935) и др. и много частни изложби на Владимир Димитров Майстора (1922). През 1939 Манежа е съборен при изграждането на НБКМ.