Михаил Врубел е роден на 6 (17) март 1856 г. в Омск, в семейство на действащ военен, участник в Кримската война (1853-1856). От 1874 до 1880 г. следва в Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург, а след като го завършва, се записва в Художествената академия (1880-1884). Там негов преподавател е големият педагог проф. Павел Чистяков (1832-1919), а негов колега и приятел е Валентин Серов, който е сред най-големите имена на руското изобразително изкуство.

Врубел работи в областта на живописта, графиката, декоративно-приложното изкуство, той е художник на театрални костюми и сценограф, илюстратор и архитект. Михаил Александрович мечтае да обедини в своето творчество изкуството с живота; той често използва изразните средства на монументалния стил и характерните за руското изкуство форми, като ги поставя в хармонично взаимодействие със специфични орнаментално-ритмически решения, присъщи на модернизма.

Тези естетически и творчески отношения ясно личат в негови забележителни творби като триптиха „Фауст” (1856), в „Утро” (1897), но изкуството му излиза от рамките на модернизма и символизма, тъй като голямата цел на художника е да създаде сложна, одушевена картина на света, в която да събере светът на човешките чувства и на природата - „Пан” (1899), „Към нощта” (1900), „Люляк” (1900).
В периода 1889-1891 г. в дома на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (1841-1918) Врубел рисува, може би, най-известната си картина - шедьовъра „Демон (седящ)” (1890), вдъхновен от безсмъртната едноименна поема на гениалния руски поет и драматург Михаил Лермонтов (1814-1841). От тези години до края на века художникът ръководи керамичното ателие в Абрамцево, където създава великолепни образци на вази, декоративна скулптура, съдове... По негови проекти са изработени печките и камините за московския и абрамцевския дом на семейство Мамонтови, за църквата „Спас Неръкотворни”.

Днес посетителите на виенския „Кюнстлерхаус” могат да се насладят на изящните керамични творби на живописеца, които разкриват неговия необхватен талант в друга светлина. Изящните майолики като „Момиче с цветен венец” (1900), „Морска принцеса” (1900), „Садко” (1890) привличат с уникалната хармония между модернизъм, метафизика и иновативност, в които ясно се откроява грандиозния творчески потенциал на художника. Тези произведения кореспондират по великолепен начин с прекрасните малкоформатни ескизи с молив на Врубел, а своеобразна кулминация на прекрасно аранжираната експозиция е мащабното платно „Полетът на Фауст и на Мефистофел” (1896) - с размери 133 х 424 см, допълнено по особено чувствен начин от лиричния акварел „Пролет” (ок. 1900).

През 1896 г. по поръчка на Мамонтов, художникът рисува паното „Микула Селянинович” и „Принцеса Греза” за Всеросийското изложение в Нижни Новгород, а през 1899-1903 г. прави още едно пано със сюжета на втората творба, но този път за фасадата на прочутия московски хотел „Метропол”.
Деветдесетте години на XIX в. са много ползотворни и художникът създава още няколко емблематични за своето творчество произведения: „Венеция” (1893), „Испания” (ок. 1894), „Гадателка” (1895); илюстрира произведения на Лермонтов, „Анна Каренина” (1878) на Лев Толстой (1828-1910), а за Московската частна опера на Мамонтов работи по сценографията на спектакли като „Садко” (1897), „Царска невеста” (1899), „Приказка за цар Салтан” (1900) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908).

Творческият маниер на Врубел, който се формира в този период, се отличава с декоративност и с драматична експресивност, характерна за византийското и древноруското изкуство, съчетани с цветовото богатство на венецианската живопис. Художникът одухотворява природата и я превръща в свой учител. Той обича да казва: „Създадената от природата форма е вечна. Тя има душа”, и още: „Всичко е декоративно, и само декоративно.” Врубел виждал света, като „свят на безкрайно хармониращи чудни детайли”.
Големият руски художник Константин Коровин (1861-1939), който също е живял и работил в Абрамцево, казва за творчеството му: „Врубел рисуваше орнаменти поразително, не заимстваше никога и от никъде - винаги бяха негови. Взимаше хартия, отмерваше размера, държейки молив, перо или четка, и в различни части на листа полагаше твърди линии, като ги съединяваше на различни места, а след това рисуваше цялата картина.”

Четири години преди да напусне този свят - на 1 (14) април 1910 г., Врубел ослепява, а до края на живота си остава в психиатрична клиника. Той така и не разбира, че е удостоен със звание „академик” от Академията на науките на Русия, не знае и за триумфалния успех в Европа на дружеството „Светът на изкуството” („Мир исскуства”), в което членува. Художникът се оказва откъснат от културните и политически събития, съпътстващи първото десетилетие на XX в., но още приживе неговата личност е превърната в легенда. Художниците от кръга „Синята роза” („Голубая роза”) го смятали за свой учител и показвали негови картини в изложбите си, а поетите Александър Блок (1880-1921) и Андрей Бели (1880-1934) се прекланяли пред изкуството му, което изиграло изключително голяма роля през т.нар. „Сребърен век” (Fin de siècle), или „краят на века”…

В творчеството си Врубел отразява идеите на модернизма и символизма и поставя основите на нови направления в изобразителното изкуство. Световноизвестният руски художник Кузма Петров-Водкин (1878-1939) казва: „Врубел беше нашата епоха”...
 

[Редактирай]