Петер Паул Рубенс е основен представител на фламандската живописна школа от бароковия период, създал повече от три хиляди произведения.

Роден е на 28 юни 1577 година в Зиген, графство Насау-Диленбург (Германия), в семейството на юриста Ян Рубенс, който е женен за Мария Пейпелинкс. След смъртта на баща му през 1589 година заедно с майка си се преместват в Антверпен, където Рубенс получава хуманитарно образование, но наред с това и добро католическо възпитание. По-късно той ще се превърне в един от водещите католически контрареформатори в живописта.
Започва да се занимава с живопис в ранна детска възраст. Четиринадесетгодишен става чирак при художника Тобиас Верхахт, а след това учи и при маниеристите Адам ван Норт и Ото ван Вен. Основно копира работите на известни художници. През 1598 година Рубенс е приет в Гилдията на свети Лука.

През 1600-1608 година Рубенс живее в Италия, където посещава Венеция, Рим, Мантова и Генуа. Изучава произведенията на Микеланджело, венецианските майстори, братята Карачи и Караваджо. След завръщането си в Антверпен става главен придворен художник при Исабела Австрийска. Още в първите си произведения той се опитва да преработи впечатленията си от италианските майстори в духа на традиционната художествена традиция. Създадените от него религиозни композиции в бароков стил са изпълнени с драматизъм, бурни движения и цветови контрасти, но в същото време в тях се наблюдава жизнено утвърждаващия реализъм, характерен за по-късното творчество на художника.

32-годишният Рубенс се жени за първи път за красивата 18-годишна Изабела Брант, дъщеря на изтъкнатия местен гражданин и хуманист Ян Брант. От брака им се раждат три деца, а по-късно осиновяват и двете деца на брата на Рубенс, осиротели след неговата смърт. Изабела, по всяка вероятност, е била модел за Рубенсовите мадони. Тя умира на 35 - годишна възраст, което силно опечалява нейния съпруг. Въпреки това обаче, художникът започва любовна връзка с красивата Сюзън Фурман, която е била негов модел за прочутата му картина “Сламената шапка”. Връзката им продължава една година и приключва, след като Сюзън се омъжва за друг.

Две години по-късно, 53-годишният Рубенс се жени за 16-годишната сестра на Сюзън, Елена. Тя се отличавала с ослепителна красота и великолепно тяло и той обожава да я рисува. Изобразена е в много произведения на художника и е прототип на това, което се нарича “Рубенсова жена.” Двамата се женят четири години след смъртта на Изабела и имат пет деца, последното от които е родено почти девет месеца след смъртта на художника.
В началото на своя творчески път Рубенс изпълнява редица официални портрети в духа на старите реалистични национални традиции (“Автопортрет с Изабела Брант,” 1609), отличаваща се с простота на композицията, внимателно пресъздаване на образа и детайлите на роклята. През 1612 -1920 години художникът навлиза в своята зрялост и се насочва към темите на древността и християнската митология, третирайки ги с изключителна смелост и свобода. Картините от този период се различават с многообразието на композицията и със своята колоритност. Рубенс достига изключително майсторство в предаването на най-фините нюанси на светлината, цветовете и рефлексите. Около 1615 -1920 той получава широко признание и известност.

Съществено място в работата на Рубенс заема пейзажът. Използвайки техниките на “идеалния” европейски пейзаж, той го преработва в духа на националната пейзажна школа. Неговите пейзажи са пропити с чувството за силата на природата и с поезията на селския бит, отличаващи се със смела динамична игра на светлосенките, меките цветове и като че ли са общ образ на фламандската природа.

През 1626 година, след като загубва съпругата си, Изабела Брант, Рубенс за известно време изоставя живописта и се заема с дипломатическа дейност. Между 1627 и 1630 година посещава Англия и Испания, и наред с дипломатическата си мисия, отново се запознава с творбите на Тициан и с работата на много испански майстори.
Рубенс получава на два пъти рицарско звание – първо от испанския крал Филип IV (1624) и от английския крал Чарлз I (1630). През 1630 година започва нов период в творческия живот на художника –работи дълго време в замъка Стен в Елевайт (Брабант). През 1635 година Рубенс купува замъка Стен, известният днес Рубенскастел, разположен в Земст, между Мехелен и Брюксел, където прекарва голяма част от времето си и рисува много. С голямо поетично вдъхновение Рубенс създава многобройни портрети на втората си съпруга Елен Фурман.
Рубенс умира от подагра на 30 май 1640 година в Антверпен. Погребан е в църквата Свети Яков.
 

[Редактирай]