Роден е на 21 април 1870 в Санкт Петербург) . Починал е на 9 февруари 1960 в Париж.Произхожда от семейство на художници: син на архитекта Н. Л. Беноа, внук на архитекта А. Кавос, брат на архитекта Л. Беноа и акваерлиста Алберт Беноа, чичо е на художници Лансер и Серебрякова. През 1890-1894 учи в Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет. В същото време овладява акварелната техника под ръководството на брат си Алберт. Участва в изложбите на Дружеството на руските акварели (1893-1896, 1918) и изложбата на Мюнхенския сецесион (1898).

В началото на 1890 г., заедно с младите художници Л. Бакст и Лансер създава кръг на самообучение, който се превръща в основата на бъдещето обединение ма млади руски художници "Светът на изкуството". Един от основателите и идеолозите е на движението "Светът на изкуството", член е на редколегията и е ръководител на отдел на ретроспективни събития, отразявани чрез списанието. От 1899 е постоянен участник на изложби "Светът на изкуството". От 1903 - член и изложител (1908-1910), в Съюза на руските художници.

Редактор на списанията "Съкровищата на изкуството на Русия" и "Стари години" (1901-1903). Като илюстратор е работил върху поемата на Пушкин "Бронзовия конник", написал е книгата "Руската школа по живопис" (1904), "Царско село в царуването на императрица Елизабет" (1910), "История на живописта на всички времена" (1912-1917, незавършени).

От 1900 работи като театрален художник ("Отмъщението на Купидон" в Hermitage театър в Санкт Петербург). Той сътрудничи с Мариинския театър, Москва. През 1907 г., заедно със Сергей Дягилев е ръководител по организацията на руският сезон в Париж, от 1909 той оглавява художествено тази проява.

След Октомврийската революция - член на Всерусийския колегиум за музеи и защита на паметниците на изкуството и антиките, Художествената и историческата комисия на Зимния дворец, на борда на отдела за изкуството на Държавния руски музей. От 1918 г. - ръководител на художествената галерия Ермитаж. През 1917-1918, заедно с Максим Горки редактира детски книги и ръководи отдел на издателство "Световна литература". От 1919 е член на Националната академия по история на материалната култура, работи в Руската академия на науките (от 1921).

През 1926 г. той заминава за Франция и останал в Париж в изгнание, където върши много по-ползотворна работа като театрален дизайнер. През 1927-1935 е главен художник на балетната трупа на Ида Рубинщайн, а и работи в "Комеди Франсез", Националната опера в Париж, Руския балет на Дягилев в Монте Карло, Мюнхенската държавна опера, Ла Скала в Милано и др. Работи активно в областта на живописта и графиката. Създава акварелни пейзажи от квартали и паркове на Париж, Нормандия, Бретан, а по памет продължава да рисува изглед Санкт Петербург, Петерхоф, Царско село, пише много исторчески изкуствоведски трудове и илюстрира...

Прави самостоятелни изложби в Париж (1926 г., 1929 г., 1940 г., 1953), Лондон (1937 г., 1937 г., 1939 г., 1959 г.). Беноа оставя мемоари и значително епистолярно наследство.

През 1960 г. в Лондон и Милано са проведени огромни негови ретроспективни изложби, а по-късно такива е имало и в Милано (1970), Москва (1970), Ленинград - Санкт Петербург (1971, 1994), Киев (1972), Лондон (1980 г.).
Беноа е най-големият майстор на руското изкуство през първата половина на ХХ век, създал свой собствен стил в кавалетната живопис, рисунката, илюстрацията на книгата, сценографията. Обхватът на неговите художествени интереси е необичайно широк и разнообразен.

В работата си умело използва различни техники - акварел, гваш, пастели, темпера, мастило, молив, често прибягва до смесена техника, като така осигурява хармонично взаимодействие между живописни и графични елементи в произведенията си.

[Редактирай]