Александър Гаврилов Денков е български график, илюстратор, художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България.

Графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Експериментатор и художник на дръзки решения, въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и др.

Александър Гаврилов Денков е роден в Прага (Чехия). Още в ученическите си години показва майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Денков рисува романите в картини „Храбрият ескимос“ и „Бан Янука“ за в. „Чуден свят“. Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Ал. Денков.
От 1943 до 1946 г. следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров. През 1945 г., създава първия български анимационен филм - „Малкият крадец“. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме”.
След 1950 г. Александър Денков започва се ориентира към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.
През 1957 г. е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили. През 1958 г. е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.
След 1960 г. Ал. Денков се нарежда сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Допринася със смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на редица издателства - „Приключения и научна фантастика“, „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на списание „Космос“, на списанията „Наша родина“ и „Дружба“, „Наука и техника за младежта“ и др.
В периода 1964 -1966 г. е назначен за художник в издателство „Народна младеж“. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „Бягаща по вълните“ и „Петимата от Моби Дик“.

Александър Денков е първият носител на наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет.

Работел е над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.
През 1968 г. завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.

В периода 1970-1972 г. Ал. Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.

През 1972 г. е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72.
Умира в София на 31 март 1972 г. Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно посмъртно е удостоен със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77.

Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат.Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.

[Редактирай]