Александър Христов Добринов е български художник и карикатурист.
Творецът разработва нова страна на карикатурата като вид изкуство в България - портретния шарж. Неговите шаржове са портрети на душата, психоанализ на характера чрез перо и четка. Ал. Добринов е рисувач на души.
Роден през 1898 г. в гр. Велико Търново. По майчина линия произхожда от рода Захариевци от Трявна. Учи (1915 - 1919) в Рисувалното училище, София, при Цено Тодоров и Ст. Иванов. Специализира (1921-1924) във Виена. Най-ранното си творчество посвещава на политическата карикатура, като сътрудничи в "Българан", "Червен смях". "Скорпион" и др. От 1921 г. твори в областта на портретната карикатура, където проявява голямо мaйсторство, усет към характерното и създава образи с психологическа задълбченост. Печата портретни карикатури във вестници, списания, сборниците "Темидa","Стършел", в програми за театрални представления и в известни хумористични списания в чужбнна Die Muskete, Fаnn und Notenkraker. Работи във Виена (1921-1921), Прага (1927-1932), Рим (1932-1933), Варшава (1937), където създава карикатурни портрети на видни държавни и културни дейци - Л. Пиран-дело, Г. Маркони, Т. Масарик, Ф. И. Шаляпин и др. През 50-те години сътрудничи на вестник „Литературен фронт”, „Народна култура”, „Работническо дело”, „Вечерни новини” и др. Създава портрети на Л. Стоянов (1953), Д. Талев (195'4), К. Кисимов (1955), Д. Шостакозич (1957), С. Рихтер (1957) и др. Осъществява 8 самостоятелни изложби в София и 8 в чужбина и участва във всички ОХИ на карикатуристите в България, в изложби в Белград, Прага и др. Негови творби има в СГХ Г, в музея на Моравска Острава и др.

Създава стотици образи на писатели, художници, музиканти, певци, критици, търговци, индустриалци, банкери, политици, дипломати, общественици, учени.
Най-добра от серията е събирателен шарж на кафене "Цар Освободител", където представя всичките си рисувани модели, "Географската карта" на личностите в българското културно ежедневие от 20-те и 30-те.
Добриновият стил започва още от уроците по масов сецесион на неговия приятел и колега Божинов, от сътрудничеството през 20-те години в късния "Българин", както и в други вестници и списания. Продължава във Виена, където Добринов следва в прочутото "Училище за приложни изкуства"(1921-1923). След това в Прага осъществява шест самостоятелни изложби.

 

[Редактирай]