Асен Петров Василиев е български изкуствовед, живописец.
Василев проучва историята на нашето изкуство. Като артист работи портрети, пейзажи и натюрморти. Той е сред първите хора, започнали да създават библиографията на българското изкуство, архива на артистироията след Освобождението, фонотеката към Института и др.

Роден е през 1900 г. в гр. Кюстендил. През 1925 г. завършва живопис в Художествената академия при Димитър Гюдженов, Никола Ганушев, Стефан Иванов и Никола Маринов.
Работи като гимназиален учител в Берковица (1926-1927), Шумен (1927-1930) и София (1930-1940). Художник в АМ София (1940-1950), референт на музеите и художествените галерии при КНИК, зам.-директор (1957-1959) при Института за изкуство при БАН, професор при ВИИИ. Павлович" (от 1974).
Като живописец работи предимно в областта на битовата и историческата композиция, портрети, пейзажи и натюрморти. Участва в редица художествени изложби в провинцията и София.
Членува в дружество "Съвременно изкуство". През 1927-1929 г. излага творбите „Цветопродавачка", "Мадарски скали", „Портрет на майка ми", "Чорбаджийка" и др.
Участва в учредяването на Съюза на художниците в България.
Излага в ОХИ (1932-1952). Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, галерията "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил, както и в чужбина - Германия, Франция, Румъния.
Проявява се като историк на българското изобразително изкуство през епохата на Възраждането. Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в Русе, Шумен, Панагюрище и др.
През 1942 г. пътува из Македония, проучва паметниците на българското възрожденско изкуство, които публикува в редица статии в сп. "Македония", "Македонска мисъл" и др. На три пъти пътува из Света гора и прави проучвания - предимно иа изкуството в Зографския манастир.
В изследователската си дейност се занимава със стенописите в скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, старите възрожденски църкви в София.
Участва в редица комплексни и научноизследователски експедиции на БАН: в Добруджа (1954), Северозападна България (1956), Средните Родопи (1958) и др.
Сътрудничи в списания за изкуство и археология. Автор е на много статии, монографии и книги.
По-значителни публикации: Трем на Българското възраждане, 1936 г.; Църковно строителство в София до Освобожде-иието, 1939 г.; Резбите на иконостаса на църквата "Св. Спас" в Скопие, 1942 г.; Черепишки манастир "Успение пресветая Богородица", 1943 г.; Тетевенските църкви, 1948 г.; Ива¬новските стенописи, 1953 г.; Казанлъшката гробница, 1958 г.; Каменни релефи, 1959 г.; Ктиторски портрети, 1960 г.; Троянският манастир, 1962 г.; За българската живопис през XVIII в., Паисий Хилендарски и неговата епоха 1762-1962 г., 1962 г.; Бачковската костница, 1965 г.; Български възрожденски майстори, 1965 г.; Образи на Климент Охридски, 1967 г.; Образи на Кирил и Методий в нашето и чуждо изобразително изкуство, Хиляда и сто години славянска писменост, 1963 г.; Бачковски манастир, 1971 г.; Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, 1973 г.; Ерминии. Технологии и иконография, 1976 г.
Участва в изложби на СБХ, открива самостоятелни експозиции в Кюстендил (1970) и София (1975). Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.
Награден с ордените: "Кирил и Методий" (1959), I ст. (1961) и II ст. (1963), "Червено знаме на труда" (1970), Наградата за критика "Николай Райнов" (1976).
Почетен гражданин на Кюстендил.

 

[Редактирай]