Боян Райнов е роден през 1921 г. в София. Семейната му среда се числи към най-интелектуалния кръг творци на тогавашна България: баща му е писателя Николай Райнов, а майка му Диана Минчева е братовчедка на проф. Асен Златаров, химик и общественик.

Боян Райнов завършва Художествената академия в София. Заминава за Париж през 1946г,. отначало в българското посолство като шофьор. Предприема стъпката да остане завинаги във френската столица като творец. В началото на своя творчески живот, Боян Райнов парлелно работи като фризьор на кучета и шофьор на такси.
Въпреки това, с воля и работа изгражда свое ателие и започва да гради творческата си кариера.

В продължение на няколко десетилетия на трудна борба за поддържане на художническа практика, Боян Райнов участва активно в художествените изяви на френската столица, в близки отношения е с много от най-изявените фигури на френския духовен живот. Започва да експериментира с материалите и да намира свои открития, чрез които обемите на неговите творби трансформират светлината в строги структури или свободно балансирани движения. В творбите му се чувства общуване с древните форми и ранната азбука на занаята, изведен в модерна знакова мощ и съдържащ силата на плътта и съществуването. Правил е скулптури от метал и от нов материал - полиестер с метални стружки и смоли, който имитира камък и може да се полира - от тази материя са повечето негови по-големи неща.

През 1946 г. се свързва се с големия поет и Пол Елюар и прави изложба с рисунки към книгата "Красавиците и зверовете" на Пол Елюар в галерията "Ариел". Предговорът написва един от символите на модерната култура, писателят-сюрреалист Жан Кокто.
От 1960 до 1963 г. редовно излага в галерия „Модерна скулптура”, където има възможност да участва в редица групови изложби.
Самостоятелни изложби в галерия „Кайе Д ар” през 1960 и 1962 г.. Свързва се и работи с Алекс Маги, който по това време ръководи галерията на Елисейския дворец. През 1963 г. участва в изложбата „Седем тенденции в модерната скулптура” в галерия „Кайе Д ар” заедно с Арп, Джакомети, Гонзалес, Хайду, Лоранс и Склавос. Печели първа награда за скулптура в Международното изложение в Монте Карло. Скулптурите на Боян стават притежание на парижката община.
През периода 1963 – 1964 г. всяка седмица води предаване за изкуството в Париж по поръчка на Френското радио и телевизия.

През същата година получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло, а общината на Париж прави откупка на няколко негови творби. Сред темите му е класическия символ на фигурата, вместена или пресечена от градското пространство – разкрито е социалното ехо от контакта на две форми на съжителство: уравновесената и природна композиция със вградените рамки на новото урбанистично битие.
През 1966 г. открива самостоятелна изложба в галерия „Кай Д ар”.
През 1967 – 1968 г. изработва облицована с кован месинг стена за училището „Анри Валон” във Витри-сюр-Сен.
През 1970 г. участва в изложбата, посветена на „Ивон и Кристиан Зервос” в Гран Пале.
През 1968 – 1971г. осъществява „Градът” – монументална (шесттонна) скулптура от калай, 5 на 4 метра, за Ноази-льо-Сек.

През 1971 г. урежда самостоятелна изложба скулптура в Дома на младежта и културата в Шавий. Прави рисунки за ръкописа на Рене Шар „Другарите в градината”. Участва в изложбите на Рене Шар, фондация Мейг в Сен-Пол-дьо-Ванс, Музея на модерното изкуство в Париж, Дома на печата в Л Ил-сюр-ла-сорг.
През 1971-1972 г. изработва „Хората и машините” – скулптура от калай, висока 4 метра и тежаща 2 тона за прогимназията и техникума в Шатене-Малабли.
През 1972 г. е поканен като почетен гост да участва в изложбата в Ньои-сюр-Марн.
През 1973 г. осъществява гравюри върху калай по поемите на Рене Шар.
През периода 1975-1978 г. осъществява „Приятелството между хората”, монументална скулптура от калай, висока 5 м., за индустриалната зона в Антони. Участва в университета Пари-Сюд-Орсе и в много групови изложби.
 

През 1979 г. взема участие в изложбата „Рене Шар”, организирана от Националната библиотека.
Включван е в редица емблематични експозици, разкриващи актуална Франция пред света и това му донася известност.Френската държава проявява своето взискателно уважение към Боян Райнов и през 1982г. по повод на 60-годишнината му, издава пощенска марка с една от най-известните му скулптурни композиции "Семейството". До тогава във Франция са били издадени специални пощенски марки само за Огюст Роден и Аристид Майол, но след тяхната смърт. Боян Райнов е единственият скулптор във Франция, чието творчество е получило подобно признание приживе.

Монументалните скулптурни групи на Боян "Приятелството между хората", "Семейството", "Градът" са признати за част от културното наследство на Франция. Негови скулптурни групи красят три парижки площада, а един от тях след неговата кончина е наречен на неговото име.
Съпругата му Фей Видал, художничка в областта на живописта, е дългогодишен председател на Съюза на жените художнички във Франция.
За творчеството на нежелания в родината си българин са писали с най-високи оценки световноизвестни интелектуалци: френският поет Рьоне Шар, колекционерът Кристиан Зервос, покойната Дора Валие - наша сънародничка в Париж, която имаше положението на едно от основните имена във френското изкуствознание. Винаги е уважавал своя български произход. В интервю пред журналистката от БНТ Даниела Кънева, скулпторът казва: "Аз си спомням всичко от България и мога ли да забравя българския език, когато моят баща е голям български писател".

Дора Валие започва свой текст за художника с цитат от самия него: “Обичам хората и техните проблеми, животните за тяхната топлина и за силата, която откупва тяхната свобода, природата във всичките й аспекти, през всички сезони, формите на земята, дърветата, небето и целият живот, който се ражда, за да се разпукне като едно вечно движение.” В тези мисли на Боян се отразява като в огледало цялото му творчество. Сила и топлина са двата полюса на неговата визия. Така формата още от своето възникване е водена от своите противоположни отстояния. Затова силата на неговите скулптури не е никога брутална, нито топлината превзета. Проникнати една от друга те придават на обемите една особена увереност...
През 2006 г. в София е устроена изложба със съдействието на Френския културен институт в столицата, която се счита за първото по-пълно представяне на Боян Райнов в родината му. През февруари 2010 г. СГХГ откупува две скулптури за колекцията си, което е първото присъствие на скулптора в държавна сбирка на родината си.
Едни от най-хубавите творби на Боян Райнов е показвала столичната галерия „Сезони”, която има съществена роля за неговото популяризиране в България.

БОЯН РАЙНОВ ЗА СЕБЕ СИ
„Обичам човека и проблемите му, животните с топлината и силата, която излъчват, природата във всичките й аспекти, през всеки сезон, формата на земята, на дърветата, на небето и целия този живот, който се ражда, за да разцъфне като вечно движение. Когато говоря за себе си, без да искам се обръщам към отдавна изминалите години. Превръщаме се във възрастни чрез спомените за своето детство. Отново се виждам съвсем мъничък, легнал по корем, гледащ с часове как мравките минават по пътя. Бях привлечен и изненадан от тяхната непрестанна работа. Може би по-късно именно мравките допринесоха за това да обичам труда – и своя, и чуждия. Те представляваха едно цяло и аз неусетно добивах представа за това, какво е общество.
Светът, който ме заобикаля е причината да живея. За да изрзя чувствата си към него, станах скулптор. Обичам да усещам формите в ръцете си: създадени от човека или природата, те имат свой собствен език. Кадифената глава на коня, неговото мощно и закръглено тяло, козината на звяра, оперението на птицата, камъчето на брега на морето ме въодушевяват и изпълват с радост. Обичам материята и изпитвам дълбоко уважение към нея, защото от нея се ражда скулптура.

Дълбокият смисъл на скулптурата е да се уважават структурата и благородството на всеки материал. Бих сгрешил ако превърна гранита в отпусната форма, лишена от твърдост. Това разбиране, което имам за материята, ме кара директно да работя камъка, дървото, оловото, калая. Винаги изхождам от чувствата, които хората и събитията ми навяват: те тежат сякаш са обеми. Веднъж вляза ли в контакт с материята. Търсейки извивките, височините и дълбочините, присъщи на тези чувства, започвам да творя.
Бавно, с много труд достигам до желаната форма и чрез тях до свой собствен език.Този език се обогатява чрез моето развитие и може да изрази все по-сложни чувства. Малко, по малко извайвам своята скулптура, така че да бъде окъпана във въздуха и светлината. За да помогна на нейните извивки да проникнат в пространството, създавам остри форми, които задържат светлината и подчертават дълбочините. Чрез тези похвати акцентирам върху обемите от всички страни н скулптурата ми, която без да има начало, нито край, се затваря, за да стане монолитна. Пазя се от това, скулптурите ми да станат чисто естетически, отвлечени, идейни проекции. Родени от постоянния допир с реалното, искам те да запазят в себе спомена за своя произход. Да създам свой собствен свят, пълен със сила и жизненост, който се различава от този, който ме обгражда, чрез своите форми... Свят, който е в синхрон с точните и уравновесени закони на творчеството. Да го създам означава да успея в своя творчески път. Трудността , която изпитвам, докато дялам, дълбая, вдъхвам живот на една форма,за да изразя чрез нея своята любов или своя бунт, това е моят вълнуващ път към скулптурата.”
 

[Редактирай]