Николай Райнов е значима личност в нашата културна история след Освобождението. Трудно е да бъде дефиниран като художник или писател, защото е  разностранен талант.
Николай Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновска област на 01.01.1889 г. Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919). Главен редактор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" (1912). Автор и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт.
Умира на 02.05.1954 г.
 

В живописта Николай Райнов е представител на сецесиона. Художникът превръща реално съществуващия обект в декоративен орнамент. Особено през 20-те години на XX в., когато Райнов е силно повлиян от стилистиката на сецесиона той създава предимно подобни композиции, решени с локален равен тон, стегнат в прецизен рисунък. Тези специфични за почерка на художника черти се разгръщат и в този пейзаж, който е сред особено типичните примери за характера и облика на декоративното му творчество. Особено присъщо за пантеиста Райнов е демонстрираното и тук отношение към природния мотив, видян преди всичко като къс неземен божествен свят.
Характерни са изразните средства, с които е въплътено това усещане за природата - фината линия, декоративно звучащата палитра, стилизирането на детайлите до красива орнаментика. Маниерът на синтезиране на пластичната форма, точността и прецизността на силуетите, не на последно невероятно сръчната и сигурна ръка на художника са неподражаеми. 

"... Случаят Николай Райнов е уникален в историята на новтаа българска култура - необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен кртик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники: акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление; приложник, съумял да съчетае красотата и ползата, изкуството и занаята, да подчини своя рафиниран естетически вкус на повеите на практическото всекидневие..."
Димитър Аврамов
 

[Редактирай]