Христо Димитров е български художник, живописец, баща на Захарий Зограф и Димитър Зограф, основополжник на Самоковската живописна школа.
Христо Димитров Доспевски е роден около 1745-1750 г. в село Доспей, Софийско. Починал е на 24 януари 1819 в Самоков. Според семейни предания още като невръстен юноша той е заведен в Света гора при своите вуйчовци – хилендарските монаси Лаврентий и Паисий, от които Лаврентий е игумен на Хилендарския манастир.
По-късно единият от вуйчовците го води в Австрия, за да получи по-добра художествена подготовка. Христо Димитров оставя в наследство голяма колекция от гравюри от именити майстори от 16ти-18ти век – Рембранд, Дюрер, Полайло. Не е ясно къде е тази колекция сега.
Христо Димитров работи в Света Гора, Самоков, София, пазарджик, из Западна България и Македония. На икона в църквата „Св. Богородица” в гр. Щип той се подписва: „В лето 1810 Христо рукой из Самоков”.
Малко негови творби са запазени: „Христос велик архиерей” (1793) Софийската църква „Св. Никола Стари” (изгоряла при бомбардировките 1944), сбирка икони в Ново село, Щипско.
Христо Димитров се стреми да преодолее влиянието на везантийската живопис, изразява портретни черти на рисуваните образи. Той е началото на българската възрожденска живопис. Обучава много свои ученици, най-известни от които остават синовете му Димитър и Захарий.