Албрехт Дюрер е немски художник. Още в ранна възраст той става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видния художник на Северния Ренесанс. Сред най-известните му работи са поредицата гравюри „Апокалипсис“, „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“, които са се превърнали в обект на постоянен анализ и интерпретации. Акварелите му то нареждат сред първите европейски пейзажисти, амбициозните му гравюри предизвикват революция в тази форма на изкуството.

Той е художник и гравьор, чете Платон и Витрувий, прави стотици експерименти, опитвайки се да разгадае тайната на идеалната красота, мечтаел да остави след себе си монументален теоретичен труд, в който младите немски художници биха могли лесно да намерят отговорите на въпроси, които някога са вълнували него самия. Дюрер, проявяващ голям интерес към изкуството на античността и италианския Ренесанс, никога не се отдалечава от художествените традиции на европейския Север. Той създава свои произведения като гениален творец, а се отнася към тях като разсъдлив занаятчия. Изглежда рационален и прагматичен, въпреки че всъщност е впечатлителен и раним. Както казва един от биографите му, "Всички споменати противоречия са предизвикани от това, че съзнанието му непрекъснато и упорито работи за примиряването на две велики традиции и два свята: на готиката и на Ренесанса, на Юга и на Север".

Дюрер, добре запознат с изкуството на Италианския Ренесанс и хуманизма, става един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите. Мястото му на ключова фигура в Северния Ренесанс се утвърждава и от неговите трактати, излагащи вижданията му за математиката, перспективата и идеалните пропорции.
Бащата на Албрехт Дюрер носи същото име и е златар, който се преселва през 1455 година от Унгария в Нюрнберг. През 1467 година той се жени за дъщерята на своя майстор, Барбара Холпер. За 25 години съвместен живот тя ражда 18 деца. Албрехт е третото дете и вторият син в семейството и е роден на 21 май 1471 г.
Негов кръстник става Антон Кобергер, колега на баща му и дядо му, който по това време става печатар. Скоро той се превръща в най-известния германски издател.

След няколко години в училище бащата на Дюрер го взима при себе си в работилницата, за да го изучи на златарство, но момчето показва голям талант за рисуване и през 1486 година става чирак на гравьора Михаел Волгемут.
След като завършва чиракуването си при Волгемут, съгласно германската традиция Дюрер предприема продължително пътуване, в хода на което трябва да доусъвършенства занаята. Той заминава през 1490 година, може би отивайки при Мартин Шонгауер, който е водещият гравьор в Северна Европа, но умира малко преди пристигането на Дюрер в Колмар през 1492 година. Не е сигурно къде пътува Дюрер през това време, но изглежда посещава Франкфурт и Нидерландия. През 1493 година отива в Страсбург, където по това време живее известният скулптор Николаус Герхарт. От този период датира неговият пръв автопортрет, който вероятно рисува, за да изпрати на своята годеница в Нюрнберг.

В началото на 1492 година Албрехт Дюрер отива в Базел, където работи при златаря Георг, брат на Мартин Шонгауер. Там създава известната си гравюра „Свети Йероним“. Малко след завръщането си в Нюрнберг на 7 юли 1494 година, двадесет и тригодишният Дюрер се жени за Агнес Фрей в резултат на договореност, постигната по време на неговото пътуване. Тя е дъщеря на известен местен занаятчия, производител на месингови предмети. Двамата нямат деца..Три месеца след сватбата си Дюрер заминава сам за Италия, може би подтикнат от чумна епидемия в Нюрнберг. По време на пътуването си през Алпите той прави акварелни скици, някои от които са запазени до днес, а други са разработени в по-късни негови картини, като гравюрата „Немезида“. Това са и най-старите известни чисто пейзажни изображения в западноевропейското изкуство.

В Италия Дюрер отива във Венеция, където се запознава с по-усложненото местно изкуство. Под ръководството на Волгемут Дюрер се е научил да изработва печатни гравюри със суха игла и ксилографии в германския стил, основан на работите на Мартин Шонгауер.Още в Германия той има достъп до някои италиански картини, но двете му пътувания до Италия оказват много силно влияние върху него. Той пише, че Джовани Белини е най-възрастният и все още най-добрият от художниците във Венеция. Картините и гравюрите на Дюрер показват и други влияния, най-вече това на Антонио Полайоло с неговия интерес към пропорциите на тялото, на Мантеня, Лоренцо ди Креди и други. По време на пътуването си Дюрер вероятно посещава също Падуа и Мантуа.

При завръщането си в Нюрнберг през 1495 година Дюрер отваря собствено ателие. От този първи период в творческия му път правят впечатление предимно портрети, както и няколко автопортрета: портрет на баща му (1497 в Лондон (National Gallery), негов автопортрет (1498) в Прадо в Мадрид, портрет на линдауерския търговец Освалд Крел (надписано "Осволт Крел. 1499") в Мюнхен, негов автопортрет от 1500 година също в Мюнхен, портрет на Фридрих Мъдрия (1494/97) в Берлин и други. От 1500 година е "Малкият Христос на кръста" в Дрезденската галерия, една картина, нарисувана с несравнимо майсторство. От тогава са и няколко творби за олтар: "Седемте страдания на Мария", Мария молеща се на Младенеца, както и олтара "св. Вайтер" заедно с Разпятието.
През 1505 година Дюрер предприема второ пътешествие до Венеция, където тогава са творили великите ренесансови художници от венецианската школа - Тициан, Джорджоне и Палма ил Векио. Албрехт Дюрер остава обаче, най- много впечатлен от Белини, за когото казва в едно свое писмо, че е най добрият в изобразителното изкуство. Докато през първото си обучение още в родината си, той се научава да цени точността на рисунката и буквалното пресъздаване, то тук той разбира каква огрома сила се крие в колорита, който по-късно му въздейства силно.

Немските търговци във Венеция поръчали за Вартоломеевата църква голямата картина "Празника Розенкранц", която по-късно император Рудолф II. купува на голяма цена и бива пренесена от четирима мъже в Прага, където се намира и сега в Народната Галерия. Картината представя коронясването на Мадоната от двама ангела. Тя слага на императора розови венци, а Младенеца - на папата, както и св. Доминик и няколко ангели на околностоящите. При тази картина лесно може да се разпознае венецианското влияние. Въпреки че, Дюрер намира голямо признание във Венеция и получава предложение от венецианския съвет за годишна заплата в размера на 200 дуката, в замяна на което той е трябвало да се засели за постоянно във Венеция, той се отправя през късната есен на 1506 година обратно към родния си град Нюрнберг.

Дюрер допринася изключително много за развитието на гравюрата на дърво и мед. Той освобождава гравюрата на дърво от ролята ѝ за украсяване на книги и я издига до ранга на самостоятелно изкуство, което би могло да измести по-встрани картината. Дюрер създава богата гама оттенъци между тъмно и светло и по този начин доближава формално гравюрата на дърво до тази на мед.
Както при нея, така и при тази на мед Дюрер развива революционни техники и я усъвършенства като изкуство. Той става известен в цяла Европа чрез творби като "Рицар, смърт и дявол" и "Меланхолия I". Дюрер също както Тициан, Микеланджело и Рафаело е виждал ползата от печатането, чрез което е било възможно да разпространиш по-бързо и по-лесно своите творби и по този начин да увеличиш приходите си, както и да повлияеш на изкуството на целия континент.

Освен с творчество Дюрер се е занимавал и с теоретични проблеми, свързани с изкуството като например проблема с перспективата при живописта. Занимавал се е и с укрепването на градски крепости. В тази област голям помощник му е бил римският архитект и теоретик Vitruv със своите десет книги "de Architectura". По идеите на Дюрер през 1527 година Ханс Бехайм престроява крепостната стена на Улм. А през 1585 година, след 22 години, е завършена единствената крепост, построена по концепциите на Дюрер.

Една от най-известните творби на Дюрер е цикълът "Апокалипсис", състоящ се от 18 гравюри върху дърво. Най-известната от тях е "Четирите конника на Апокалипсиса" (1498). Един от неговите почитатели, саксонският курфюрст Фридрих, чийто портрет рисува през 1496 година, оценявайки дарованието на художника, поръчва няколко олтарни картини за строящия се по това време Витембергски замък: "Олтарът в Ябах" (1503-1504), "Мъчението на 10,000 християни при персийския цар Сапор" (1508), "Поклонението на влъхвите" (1504), която се смята за един от шедьоврите на Дюрер. Впечатлени от работата на художника, заможни нюрнбергски граждани му поръчват поредица картини с религиозен сюжет: "Лот, бягащ с дъщерите си от Содом" (1498), "Паумгартенския олтар" (1498-1504), "Оплакването на Христа" (1500-1503), "Поклонение пред Светата Троица" (1511).

Дюрер освен това е бил известен и с портретите, които често му били поръчвани. Всред най-добрите от тях са: "Бащата на художника на 70" (1497), "Портет на Осволт Крел" (1499), "Портрет на Бернхард фон Реесен" (1521), "Портрет на Хиеронимус Холцшуер" (1526). Той рисува и няколко автопортрета: "Автопортрет на 22" (1493), "Автопортрет на 26" (1498) и "Автопортрет на 28" (1500).
Дюрер рисува и много акварели (пейзажи и скици от природата), най-добрите от които са: "Къща всред езерото" (1496), "Мелница край върбите" (1496-1498), "Заек" (1502), "Торф" (1503).

Най-голямо постижение на Дюрер в гравирането са три гравюри, изработени в периода от 1513-1514 година, смятани за негови шедьоври: "Рицарът, Смъртта и Дяволът" (1513), "Свети Йероним" (1514) и "Меланхолия" (1514). След завършването на тези гравюри Дюрер работи за император Максимилиан, който му поръчва да проектира огромен печатен проект на триумфална арка за възхвала на императорските постижения. Този монументален проект, изработен върху 192 дървени блокчета с височина 330 см. е най-голямата гравюра върху дърво, отпечатвана някога. Дюрер става един от първите ентусиазирани последователи на Мартин Лутер. Новата му вяра може да се долови в строгостта на стила и обектите на религиозните му творби след 1520 година. Кулминационна точка в това направление е изобразяването на "Четирите евангелисти" (1526).

Дюрер е сроден на Леонардо в своите неспокойни интелектуални търсения. Той пише и публикува: "Ръководство за измерването" (1525), "Инструкция за укрепление на градове, крепости и други местоположения" (1527), а фундаменталният му труд "Четири книги за човешките пропорции" (1528) е публикуван през октомври 1528 година, шест месеца след смъртта му.
От 12 юни 1520 година Албрехт Дюрер и жена му се отправят на пътешествие през Бамберг, Франкфурт и Кьолн към Антверпен и други холандски градове, от там той се завръща чак на следващата година. Пътешествието в Холандия е представлявало за него истински триумф. Навсякъде майсторът е приет с възхищение, като антверпенският съвет му предлага годишна заплата от 300 гулдена, чудесна къща като подарък, свободна издръжка и заплащане на всички негови обществени поръчки, за да го убедят да остане за постоянно в Антверпен.

Князе, чужди посланици, учени като Еразъм Ротердамски, и творци му заявяват уважението си и го правят с удоволствие част от своята компания. Новоизбраният император Карл V го уверява, че запазва всичките му привелегии (всъщност това е била целта на цялото пътуване) и му зявява своята кралска благосклонност. От голямо значение за Дюрер е факта, че по време на пътешествието има възможността да се запознае с големите холандски съкровища на изкуството и да се запознае с тамошните изключителни творци. В резултат на пътешествието за нас са останали водените от Дюрер пътнически бележки в неговия дневник, както и множество изображения на духовници, благородници, творци и др. Обратното му пътуване към Нюрнберг започва на 2 юли 1521 година.
След завръщането си в родния си град Дюрер се захваща отново с огромно желание и страст за творческата си дейност. През годините 1520/21 той ръководи украсата на кметството.

Старата пинакотека в Мюнхен притежава две монументални творби на Дюрер, датиращи от 1526 година: фигурите на апостолите Павел и Петър и на евангелистите Марк и Йоан в човешки ръст, които символизират четирите вида темперамент. Тези две плочи са били подарени първоначално на града Нюрнберг и са били изложени в тамошното кметство. От същата година са и картината "Йероним", най-добрата от всички картини на Дюрер, както и портретът на Якоб Муфел..

След пътешествието до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6 април 1528 година, малко преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си - между които и силно уголемяване на далака му - Дюрер скицира в едно свое писмо до лекаря си.
До последния си ден Албрехт Дюрер е продуктивен, като за последно той е работил върху подготовката за отпечатване на една негова творба, разискваща пропорциите на човешкото тяло.
Останките на Дюрер почиват недалече от гроба на неговия приятел Вилибалд Пиркхаймер в нюрнбергското гробище "Йоханесфридхоф", като дълго време са били покрити единствено от една обикновена метална плоча, приготвена от неговия свекър за гробницата на семейството.

През 1681 година Йоахим фон Сандарт възобновява западналия гроб. В творчеството на Дюрер виждаме величав и мъжествен, истински хуманистичен образ на човека от една сложна епоха. «Автопортрет» (1500. Старата Пинакотека. Мюнхен) заема особено място не само в немското, но и в цялото европейско изкуство, отразявайки дълбочината и противоречивостта на творческото съзнание, намиращо се на границата две епохи.
Изобразявайки се в строго фронтална поза, Дюрер използва композиционна схема, която средневековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смъсъл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл — с готовността си да поеме и носи «кръста», даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно смирение прозира в това «сравняване» с Христос: своят несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност пред Твореца, надарил го с изключителната способност «да пресъздава света» — с четка и резец.

В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло. Стремейки се да преодолее условностите на старото изкуство, Дюрер пръв от немските художници овладява напредничавите художествени достижения на ренесансова Италия. Подобно на Леонардо да Винчи, той въплъщава в себе си характерния за Ренесанса тип на художник-учен, съединил рационалното, научно познание за реалния свят с неговата дълбоко философски осмислена и преобразуваща, динамична, страстна фантазия на художник.

Италианската полиция намери в края на декември 2010 г. открадната през 1972 година картина на Албрехт Дюрер "Самоубийството на Клеопатра", съобщи Artdaily. Платното е било открито абсолютно случайно- колекционерът, който искал да закупи картината се е обърнал към полицията с молба да провери произхода й. При проверката се изяснило, че картината е крадена.Провеждайки разследване, полицията изяснила, че творбата на Дюрер се е пазила в дома на дизайнер от Рим. Той притежавал колекция от 180 картини, 16 от които се оказали крадени, главно от частни колекции и от църкви. "Самоубийството на Клеопатра" е била открадната от Палацо Пиколомини в град Пиенца.

[Редактирай]