МЕТАФОРА художествена (грц. metaphora) - в литературата и изобразителните изкуства художествен похват, който се изгражда с пренасяне на признаци от един предмет на друг с цел да се създаде емоционален образ на базата на асоциациите.
Метафората се появява в движението за "Родно изкуство" през 20-те год. на ХХ в. у Ив. Милев, Сирак Скитник, Пенчо Георгиев и др през образите на "майки-мадони", оплаквачки, погребения и др; у Вл. Димитров-Майстора чрез декоративни пантеистични образи . От втората половина на 50-те год. Метафората става по-ясен и принудително обикнат художествен похват в творби на общите младежки изложби (1961, 1965, 1971, 1975), първо от Пловдивската група художници. Метафората става средство за бягство от академичния стил във времето на соицализма.
Изобщо в България Метафората добива широко значение - като алегория, символ, художествена асоциация, познати още на класическото изкуство.